Най-известният в света бял рапър, Еминем, пусна 12-ия си студиен албум The Death of Slim Shady (Coup de Grace) – „Смъртта на Слим Шейди“ („Ударът на милосърдието“).
Още през първата седмица след излизането си албумът зае първо място в класациите на САЩ, Великобритания и още 14 страни.
С кого воюва Еминем в новите си песни, разказва един от най-големите негови познавачи, за които английският не е роден, Игор Гаврилов в „Коммерсанть“.
Слим Шейди като тъмно въплъщение на Еминем (истинското му име е Маршъл Брус Матърс III) за първи път се появи в лириката му през 1999 г. на плочата Slim Shady EP. В този образ песните на Еминем са сурови и мрачни, изпълнява ги по начин, различен от основния персонаж, и винаги добавя в тях доза мрачен хумор като жестоко оскърбява жените, перчи се с опит с наркотиците и осмива гейовете.
Слим Шейди се е появявал в седем албума на Еминем, и ето че сега той е решил да го убие. През май 2024 г. в детройтския вестник Detroit Free Press се появи некролог, илюстриран със снимка на рапъра с маска на хокеен вратар (това е традиционен аксесоар на Слим Шейди): „В края на краищата същите неща, които му изглеждаха само като инструменти за създаването на песни, станаха визитната картичка, определила съществуването му, и то можеше да свърши само внезапно и ужасно”. На публикуваната предварително обложка на албума Слим Шейди е опакован в чувал за трупове. Ципът не е затворен докрай и се вижда изкривеното от ужас лице на героя.
Популяризирайки новия си албум, Еминем не само си играеше с темата за смъртта, но и намекваше за собственото си оттегляне от сцената. Обаче сингълът Houdini, който предшестваше излизането на албума, беше изпълнен с хумор и жизнелюбие. Песента беше изцяло построена върху ритъма и мелодията на повече от позитивната композиция на Steve Miller Band от 1982 г. – Abracadabra. Самият Стив Милър в голям и трогателен пост в социалните мрежи нарече Еминем уникален художник, създаващ свой стил, използвайки наследството от други автори в съчетание със собствените си чувства и опит.
„Маршъл Матърс, вие влизате в късата ми листа от хора, които уважават изкуството“, написа Милър.
Еминем е на 51 години, и The Death of Slim Shady не е първият му албум, в който той се сбогува с образа, покорил младежта още през миналия век, и като цяло се опитва да покаже как пораства. Слим Шейди не му е нужен, за да покаже колко е нахакан. Но не за първи път се вижда, че грубо комедийното алтер его все пак му е необходимо. Най-вече за да пробутва от негово име най-неполиткоректни речитативи и да плещи невероятни глупости. Както отбелязват много от коментаторите, Слим Шейди е необходим на Еминем като хипертрофирано въплъщение на най-консервативните му възгледи.
Новият албум на Еминем е негов диалог с критиците, хейтърите и културата на отричането (добилата известност като „кенсъл културата“) и на заличаването като цяло, и много от това, което си позволява Слим Шейди, на Маршъл Мастърс не би му се разминало.
Засягайки тема за прозволеното и непозволеното, към края на албума Еминем стига до извода, че Слим Шейди за него е метафора на практичеси наркотичната зависимост от славата. Обаче много критици упрекват рапъра в това, че преди да направи задълбочени изводи за природата на популярността, той устройва представление, което значително отстъпва на най-добрите му работи, и излиза извън рамките на позволеното дори на Слим Шейди.
Например когато в няколко парчета осмива Кристофър Рийв, изпълнителя на ролята на Супермена, който прекара последните години от живота си в инвалидна количка, или телевизионната персона Кейтлин Дженър (в миналото – лекоатлета Уилям Дженър).
Парчето Guilty Conscience 2 е буквално дуел между Слим Шейди и Еминем, и тук Маршъл Мастърс предсказуемо редува деформирания от обработките глас със сух и по-естествен.
Двамата персонажи спорят като пияни участници в риалити шоу, бърчейки носове и размахвайки среден пръст. Изчерпали аргументите си, двата гласа се обединяват. Вероятно това би трябвало да е моментът на опрощаването на греховете, но повече прилича на признание на вина.
„Аз ти дадох сила да ме използваш като оправдание за злото. Ти ме създаде, за да кажа всичко, което ти нямаше смелостта да кажеш” – нарежда Маршал Матърс, преди да убие Слим Шейди.
The Death of Slim Shady моментално оглави класацията на Billboard 200 и това трябваше да стане дори само за да наруши господството на приятния във всяко отношение албум на Тейлър Суифт The Tortured Poets Department, който се задържа на върха 13 седмици.
Еминем издаде албума си не за да победи някого. Каквото и да мислят коментаторите за трансформациите на образа му и за темите на текстовете му, той си отава ненадминат и многостранен майстор на речитатива и автор на запомнящи се припеви. Ако има с кого да се съревновава, то това е, както се казва в албума, самият той.
