Тихоокеанската държава е изправена пред доста тежка дилема: да си смени ли името, или да продължи да се нарича Нова Зеландия? Докато населението от европейски произход желае едно, то маорите – коренното население на страната – друго. Ето откъде тръгва полемиката:
Нова Зеландия е островна държава, намираща се близо до континента Австралия, и е член на Общността на нациите (Commonwealth of Nations). Открита е през XVII в. от нидерландския мореплавател и откривател Абел Тасман (на когото е кръстен и остров Тасмания), който дава име на островите, вдъхновен от богатата нидерландска провинция Зеландия (Zeeland). През средата на XVIII в. започва и британската колонизация на острова. Тя е брутална – маорите са почти изтребени, а земите им – завзети от колонизаторите. Въпреки това коренното население – след дългогодишни борби – най-накрая успява да създаде собствена партия и да издейства маорският език, наравно с английския, да бъде вторият официален в държавата (това се случва през 1987-а).
Затова някъде могат да бъдат видени и двуезични табели с имена на улиците и държавните институции. Столицата на Нова Зеландия е Уелингтън, а най-големият ѝ град – Окланд. От 26-и септември 1907 година държавата е независима от Великобритания, но бидейки част от Общността на нациите, кралица Елизабет II е нейният държавен глава.
Ето защо няма нищо чудно в решението на маорите да искат да сменят името на родината си на Аотеароа: “земя на дългия бял облак“. Впрочем „Аотеароа“ и до ден-днешен се използва като неофициално име на Нова Зеландия. Наименованието обаче е и оспорвано, тъй като се смята, че първоначално е било използвано само за Северния остров, а не за цялата страна.
Но това не спира Маориската партия (Māori Party) преди няколко дни да внесе петиция за промяна на името на държавата, включително и за възстановяване на оригиналните имена на населените места: “Това трябва да се случи най-късно до 2026-а.” – казват Рауири Уайтити и Деби Нгареуа-Пакър, лидери на партията.
„Крайно време е маорският да стане отново пръв език в тази държава! Ние сме полинезийска страна, ние сме Аотеароа!“ – подчертава Уайтити. А Нгареуа-Пакър добавя, че някогашната смяна на имената и „налагането на една колониална програма в образователната система” са довели дотам, че днес все по-малко представители на маорите владеят собствения си език на достатъчно добро ниво – от 90% през 2010 година този дял е спаднал до 20 на сто. И двамата новозеландци смятат, че промяната на официалното име на държавата ще допринесе много за възраждането и подема на маорския език и култура.