Дали природата ви е дарила с ангелски глас или вашето пеене напомня скърцане на несмазано колело – няма никакво значение. Пейте! А най-добре пейте в хор! Това въздейства невероятно позитивно на човешката психика. Разказваме ви защо.
Рано сутринта, идвайки на смяна в болницата „Пресвета Дева Мария на милосърдието” в Детройт, медицинските работници усещали умора – бившото хирургично отделение било пълно със заразени от коронавирус и настроението на персонала било потиснато.
На редовното кратко съвещание помолили медицинската сестра Лори Мари Ки да изпее за колегите си известен християнски химн. И тя запяла. Докато гласът й се носел из отделението, една от колежките й записала видео и го публикувала в социалните мрежи, където клипът бързо станал популярен.
Солидарност и единение, ето какво чувстваме в такива моменти. Но силата на пеенето не е само в чувствата, които преживяваме. Има изцяло научни обяснения за това защо пеенето е толкова приятно и повдигащо духа.
След като пандемията от Covid-19 завладя света, станахме свидетели как все повече хора прибягват до пеенето за утеха. Италианците пеят арии, излизайки на балконите си, известни музиканти дават малки концерти направо от холовете си, хорове репетират чрез видеовръзка, публикувайки всичко това в интернет.
Когато пеем се активира голяма част от нашия мозък, твърди Сара Уилсън, клиничен невропсихолог и шеф на Школата по психологически науки в Мелбърнския университет, Австралия. Тя е ръководителя на изследване по темата, по време на което доброволци с различно ниво на певчески способности, били подложени на ядрено-магнитен скенер докато пеят. „В мозъка се активира „певческа” мрежа от неврони, която е разпределена доста широко”, обяснява Уилсън.
Интересно е, че когато говорим се активира само полукълбото в главния мозък, което отговаря за речта. А когато пеем се събуждат и двете полукълба. „Освен това виждаме, че при пеенето в мозъчната активност се включват и мрежите от неврони, които отговарят за емоциите”, казва Уилсън. Оживяват се и мозъчните зони, контролиращи движенията на тялото, необходими за произвеждането на звуци и тяхната артикулация.
Тяло и ум
Физическото напрежение, свързано с пеенето (изпълването на дробовете с въздух, контролът върху качеството на звука, движенията на устата и тялото), е една от причините за подобряване на настроението.
Това е своеобразна аеробика, при която организмът изработва ендорфини, „хормоните на радостта”, отбелязва Байшали Мухирджи, сътрудник на Световната федерация за музикална терапия. Тя намалява нивото на стреса и повдига настроението.
„Музиката влияе положително на тялото и на ума във всяка сложна ситуация, било то стрес или физическо неразположение”, обяснява тя. А доброто настроение укрепва имунната ни система, подчертава Мукерджи. Така реагираме по-позитивно на факторите на стреса, и, впоследствие подобряваме и съня си.
Освен това пеенето формира правилно дишане, което само по себе си е могъщо средство против стрес. Всеки от нас, който някога е изпитвал панически атаки, помни плашещото чувство, че не му стига въздух. Краткото, повърхностно дишане води до намаляване на нивото на въглероден диоксид в кръвоносната система, клетките не успяват да произведат нужното й количество. Това е причината за появата на замайване, чувство на тревога и други неприятни симптоми.
Обратно, дълбокото или диафрагмено дишане, осигурява пълноцененен кислороден обмен в клетките на белите дробове, активирайки парасимпатиковата нервна система на организма, което забавя пулса и разширява кръвоносните съдове (понижавайки кръвното налягане).
Емпатия и усещане за единство
Но трябва ли всички да пеят добре, за да се отърват от стреса? И да, и не. Участниците в изследването на Сара Уилсън били разделени на три групи според уменията им: професионални певци, такива, които пеят всеки ден за собствено удоволствие (певци под душа), и хора, които смятат, че изобщо не могат да пеят.
Сканирането на мозъчната активност на представителите на третата група показало, че при пеене те използват само мрежата от неврони, отговаряща за речта. Докато скенерите на „певците под душа” и професионалистите демонстрирали, че колкото по-добре пеете, толкова по-обширна е „певческата” мрежа в мозъка, въвлечена в процеса.
„Когато репетираме или пеем за слушатели, развиваме специализирана мрежа в мозъка си, която ни дава физиологично възнаграждение – тръпки по кожата, освобождаване на допамин, и като цяло приятни усещания”, – обяснява Уилсън. Колкото повече пеем, толкова по-добре се чувстваме. А когато го правим с още някого, това прибавя допълнителни емоции към усещанията ни.
Сега екип от изследователи под ръководството на Уилсън работи върху ново изследване, което трябва да установи как музиката създава усещане за единство между хората.
„Има доказателства, че хоровото пеене засилва емпатията и укрепва социалните връзки, – казва Уилсън. – Виждаме го, например, когато феновете пеят по трибуните по време на мач, или когато вярващите пеят в храма. Хоровото пеене ни обединява, превръща разнородната група от хора в общност”.
Наред с ендорфините, при пеенето се отделя още един хормон – окситоцин, който засилва чувството за връзка с останалите хора, обяснява Мукерджи.
Всички гласове са равни
Пеенето обединява хората и го превръща в особено мощно средство в безпрецедентната ситуация, в която се намираме. Покрай кризата мнозина преживяват непознати досега неприятни емоции.
„Песента или музиката са способни да изразят това, което не можем да изразим с помощта на логическото и на рационалното мислене, – отбелязва Джеръм Луис, антриполог от Лондонския университетски колеж. Те ни дават възможност да изследваме най-различни емоционални състояния – и радост, и мъка”.
Луис дълги години е проучвал живота на племена в Централноафриканската република, по-специално пигмеите баяка, за които смисълът на пеенето е в общуването.
В общността баяка няма лидери, няма водещи изпълнители, не се придава никакво значение на пола. Липсата на социална йерархия се изразява в пеенето, което обединява. Баяка не преминават специално обучение, никой не ги разпределя по гласова както в обичайните хорове. Но тяхното пеене е дълбоко полифонично. Всеки създава собствена хармония, търсейки мястото си в общата песен.
„Обучението се случва по време на пеенето, – обяснява Луис. – Никой не дърпа чергата към себе си, напротив – отлично осъзнава това, което правят другите”.
Според ученият начинът, по който хората в Милано са пеели от балконите си в най-тежката ситуация, бил трогателен и прекрасен, защото всички са се чувствали равни. „Споделяйки емоциите си един с друг, ние създаваме усещане за общност, без каквато и да било йерархия… Всички гласове са равни” – заключава Луис.
