Българката, родена в Добрич, живее в Бреша, работи в Лондон и Белфаст, но особено се вълнува от галерията в Русе
Представяме Ви Валерия (Вал) Георгиева, на 37 години. От 2018 година живее в Бреша, Ломбардия, Италия. Работи за компания в Обединено Кралство Великобритния и често пътува и до Лондон, и до Белфаст, Северна Ирландия, където обслужва голяма част от публичния сектор в двете страни.
Вал Георгиева е завършила езикова гимназия в Добрич – с английски и немски.
После следва социология и право в Бремен, Германия.
Завръща се през 2008 в България, докато учи, и започва работа като технически сътрудник по швейцарски технологичен проект. Така постепенно навлиза в света на технологиите, с които професионално се занимава вече 13-14 години.
От толкова време е и интересът й към изкуствения интелект. Работила е 4 години в “Хюлет-Пакард”, като е ръководила доста успешно големи екипи, които работят по технологичното инфраструктурното поддържане и обслужване на световноизвестни и големи корпорации.
Валерия владее четири езика. Споделя, че първата статия, посветена на дигитално изкуство,
която се появява през 2022 г. в италианското издание Джорднале ди Бреша (написана от Стефано Мартинели), е посветена на нейните картини.
Подарила е четири от платната си дигитално изкуство на новооткрития технологичен център в италианския град Бреша, в който се обучават деца и възрастни, имащи интереси в сферата на финансовите технологии.
Бреша не е никак случайно място – през 2023 г. е обявен за град на културата заедно с Бергамо.
Ето какво ни сподели тя за създаването на картините си с помощта на изкуствения интелект.
Част от картините, които създавам са с помощта на много компютри, които работят заедно и могат да изпълнят различни видове услуги – в зависимост от това как са настроени в мрежата.
Принципно мога да им задам команди и така те рисуват за мен. Мога да им дам инструкция да прочетат книга и да ми направят резюме на съдържанието в рамките на секунди, мога да им кажа да анализират голяма база данни – отново в рамките на няколко секунди в зависимост от това колко са мощни и с колко графични карти са.
Така създавам част от изкуството си – задавам им конкретна задача, какъв тип изображение искам, с какви детайли. Така зад всяка една от моите картини стои подробен описателен текст за онова, което накрая искам да получа.
Въпросните графични карти асимилират цялата информация, която съм им задала, правят различни изображения с различни опции и вече от тях избирам крайните
варианти, върху които да надграждам. Този процес може да продължи дни, друг път – часове, в зависимост от резултата, който искам да получа.
Използвам софтуер, разработен в Сан Франциско – град, който успях да посетя през 2016 година. Принципът е следният – чрез софтуера съставям задание, адресирано до графичните карти, които са много и са събрани на едно място. То може да звучи така: „Нарисувайте ми момиче с широка усмивка, със сини очи, в красива градина с различни видове рози“.
След това мога да добавя и много други подробности. В резултат получавам обратна връзка под формата на картина.
Важно е да уточня, че рисувам и по традиционен начин. Имам мои рисунки с пастели и платна, които създавам с маслени бои и акрил.
Технологиите представляват една огромна част от живота ми, но постигам баланс чрез конвенционалното рисуване. Често черпя вдъхновение от природата и разбира се от хората, с които контактувам.
Компютърът подсказва ли ви в каква стилистика да бъдат картините Ви? Помага ли Ви да намерите някакъв специфичен стил – тъй като е известно, че първото нещо, към което се стреми един бъдещ художник, е да изгради собствен почерк?
Преди да ви отговоря, искам да стане ясно – изкуственият интелект не може да замени стандартните изкуства, които ние познаваме в материалния свят – той може само да ги облагороди и самите артисти могат да получат допълнително вдъхновение от този нов тип технология, генерираща изображения.
Иначе заниманията с изкуство са мое хоби – открих ги благодарение на технологиите. Не съм учила в Художествена академия, но личният ми опит е свързан с хора, посветили се професионално на
изкуството. Освен това в Италия, където прекарвам доста време, всичко е изкуство.
По отношение на въпроса за стила, признавам, че използвам технологиите само като ориентир – мога да задам на апликацията: Погледни какви техники е използвал Ван Гог или Леонардо да Винчи и да получа като обратна връзка картини, при които са използвани подобни техники.
След това мога да му задам по-конкретно задание – да използва нещо, което вече съществува и се е наложило и ще стане малко като при случаите, при които хора използват филтри или специални програми, за да изглеждат на снимките по-слаби или по-високи. Но това са практики, при които причините те да се прилагат, са свързани по-скоро с психологията.
На въпроса Ви – дали човек може да открие собствения си стил чрез технологията – да, абсолютно съм сигурна, че това е възможно, стига ползващият я да се задълбочи в детайлите на самите софтуери.
Дадох Ви пример със заданието – „нарисувай ми момиче в градината“, но след това мога да изкарам изобразения обект на по-преден план или обратно – да го оставя на заден план.
В профила си във „Фейсбук“ сте публикували текст на Фройд, който е имал опасения за въздействието на технологиите върху човешките взаимоотношения и социалното взаимодействие.
За мнозина артисти е важно изкуството им да е социално ангажирано и ако трябва да направите картина, свързана именно с опасенията на Фройд – каква би била тя?
Психологията ме вълнува. В тези мои интереси ми помага и изкуственият интелект, защото той е в състояние да анализира човешкото поведение при използването и възприемането на технологиите. През 1998 – 1999 започнах да използвам интернет и в онзи период имаше опасения, че човек не трябва да стои толкова дълго време в мрежата.
Родителското тяло се притесняваше дали тези технологии са достатъчно подходящи за мен, като момиче, което е в тийнейджърска възраст и трябва да се фокусира върху книгите. Имаше като цяло страхове сред по-възрастните как технологиите ще се отразят на младото поколение. И този страх беше обясним.
В основата на всеки страх стои незнание. Била съм ръководител на една от най-големите аутсорсинг фирми в България на отдела им за обучение на персонала и съм изключително добре запозната с начина, по който хората възприемат нова информация.
Освен това ние подсъзнателно винаги се страхуваме от новите технологии. В същото време и в София, и тук – в италианския град Бреша, може да видите хора и от по-възрастното поколение, които четат от телефона си или са си изтеглили книга на Kindle.
От друга страна изкуственият интелект се прилага в системата от услуги – customer support – която подпомага компаниите при комуникацията и обслужването на клиентите. Това се прилага особено при онлайн магазините и в платформи където има нужда от бърза своевременна връзка базирана на шаблони. В тях се внедрява изкуствен интелект, така че той по всяко време да може да даде адекватен отговор на потребителите.
Не мога да крия, че една голяма част от нещата, които се правят в технологичната сфера, са монотонни, не изискват огромна мисъл, а са чисто механични. Например в огромна база данни копираме определена информация и я поставяме по много пъти. Подобни процеси могат да бъдат извършвани от изкуствения интелект или вид автоматизация.
Тогава ще даде възможност на работещия да развие креативността си и той не трябва да се притеснява, че ще остане без работа. Винаги ще има нужда от човешкия фактор, но очакванията към него ще са променени – те ще са насочени не към количеството, а към качеството.
Но да се върна на Вашия въпрос – картината ми ще представлява зала, в която тече разговор между голяма група хора и техния учител на тема „дигитални изкуства“.
Вероятно един от въпросите, на който те ще поискат отговор, е до каква степен артистът, създаващ дигитално изкуство, не нарушава авторските права на всички онези художници, чиито творби можем да намерим в мрежата? Задавам Ви този въпрос и тъй като Вие сте следвали право в Германия и сте експерт по темата.
Не завърших дисциплината социология и право в Германия, но научих перфектно езика и се прибрах по-рано продължавайки обучението си в България. Все се още не съм адвокат. Кариерата ми е изцяло посветена на технологиите, но определено се сблъсквам с Правото в ежедневието си и на работа. Тъкмо немският език беше трамплинът, който ми помогна да вляза в IT света.
Регулацията и следването й са изключително важни за постигането на нормално съществуване. В много от случаите обаче наблюдаваме, че технологията се развива много по-бързо от самите законови уредби, тоест те са постфактум и не са проактивни, което неизбежно води до недоразумения и спорове.
Що се касае до дигиталното изкуство, част от което също се базира на взаимстване на идеи от известни художници – не мисля, че е в противоречие с авторските права на последните. Все пак изкуството надгражда и целта му е да провокира наблюдателя да достигне до свое собствено осъзнаване и да затвърди определена гледна точка.
Дигиталният свят е създаден на базата на материалния и е вид изкуство сам по себе си. Аз възприемам всички хора, които работят и създават технологично базирани продукти като артисти, които надграждат и създават нови светове и възможности.
От друга страна, няма как да има две еднакви картини. Факт е, че този тип софтуер, с който работя аз, е на английски, и когато човек владее добре един език и има въображение, той ще е по-изобретателен. Също така подредбата на думите и пунктуацията са от изключителна важност и са сами по себе са предпоставка за уникалност на крайния резултат.
Отделно искам да уточня, че не е само до изписването на определени дескриптивни изречения, има и определени програмни команди, които човек трябва да знае как да приложи и да е научил предварително от дигиталната библиотека, които спомагат за постигането на по-конкретен и оригинален резултат.
Бихте ли препоръчали в Художествената академия да има часове по дигитално изкуство?
Абсолютно – подобно обучение би било допълнителен канал за генериране на идеи в приложното изкуство. Споделям мнението си на база опита – както вече споделих, рисувам и с пастел, с маслени, и с акрилни бои, имам около 70 завършени платна, но не мога да твърдя, че владея до съвършенство четките. В същото време съм учила технологии и професионално се занимавам с това вече 13-14 години.
Продавате ли картините си?
Да, имам продадени дигитални картини в криптовалути. Но човек не може да разчита на тези пари, за да живее – става въпрос за центове. Създаването на дигитално изкуство ми е хоби.
Смятате ли, че създателите на дигитално изкуство имат своята ключова роля в поддържането на спомена на вече позабравени, но значими художници?
Определено. Дигиталното изкуство поставя конвенционалното на висок пиедестал, съживява го, прави го актуално и интересно за човека, който, забързан в ежедневието си, рядко може истински да посвети време на художествените творби. Радващ е фактът, че все повече хора започнаха да говорят и да се интересуват от изкуство, като основен провокатор за това са самите технологии.
В последните години започнах да обикалям галерии в различни градове на България и искам да споделя, че в сферата на културата имаме нужда от силен прилив на енергия, за да можем и да я възприемаме по различен начин.
За пример давам Художествената галерия в Русе, която посетих с радост и вълнение. Но за мен беше шокиращ фактът да видя творби на велик художник като Владимир Димитров – Майстора да са изложени в пространство, което определено има нужда от реновиране.
И за финал – много ми се иска да възприемаме технологиите като трамплин за отключването на едно друго ниво на креативност и разбиране за изкуството.
Повече картини от Вал Георгиева може да намерите на сайта й www.valgeorgieva.com
