„Първо чух Литъл Ричард и това ми беше достатъчно, за да знам с какво искам да се занимавам. Никога не съм искал да бъда нещо друго” – признава през 1973 г. Елтън Джон.
Преди дни Литър Ричард – вдъхновението за много поколения музиканти, сред които „Бийтълс”, „Ролинг Стоунс”, Боб Дилън, Джеймс Браун и Принс – напусна този свят на 87-годишна възраст в Нашвил,Тенеси.
Независимо от факта, че песните му разбиват музикалните класации в един кратък период на творчески взрив от 1956 г. до 1958 г., той поставя крайъгълния камък на рокендрола. Незабравими са „Tutti Frutti“, „Long Tall Sally“, „Rip It Up“ и „Good Golly Miss Molly“.
Литъл Ричард, чието истинско име е Ричард Уейн Пениман, започва кариерата си през 1951 г. и през 50-е сътворява революция с взривяващото си свирене на пиано. „Той имаше енергията на гръмотевична буря” – пишат за него музикалните критици. И в публиката си привличаше далеч не само афроамериканци – и белите си признаваха, че слушат рокендрол и им харесва.
Но тъкмо е в разгара на композиторската и изпълнителската си кариера и се случва нещо невероятно – в края на 1957 г., докато е на турне в Австралия, Ричард разбира за руския Sputnik, излетял в орбита. „Това ме разтърси дълбоко” – признава Литъл Ричард пред биографа Чарлз Уайт. „Станах от пианото и си казах: Това беше всичко – най-важното събитие, случило се в моя живот. Напускам шоу бизнеса, за да се върна при Бог.”
Ричард, който е израснал с неделните служби в черквата, където изпълнява госпъли, става още по-религиозен и записва албум само с песни, прославящи Бог. През следващите десетилетия „прелита” между света на рокендрола и евангелизаторската си дейност (ръкоположен е в местна протестантска църква). В известен период е продавач на екземпляри на Библията, като при публични изяви не пропуска да се обяви срещу хомосексуализма. Това не му пречи през 1986 г. името му да бъде овековечено в Рокендрол залата на славата и да бъде сред едни от първите в нея, като до 2013 г. изпълнява публично свои песни и има над 25 издадени албума. Не пропуска да насърчава и по-младите си колеги.
През 1989 г. споделя пред известната телевизионна водеща Джоан Ривърс: „Принс е Литъл Ричард на своето поколение“. И наистина паралели не липсват – от черната очна линия до блестящите сценични костюми и необуздано сценично присъствие. След коментара си Литъл Ричард се обръща към камерата сякаш смигва на Принс. „Но преди теб носех лилаво!“
Тези дни почитателите на Литъл Ричард си спомнят с признателност за него, обличат лилавите дрехи, пускат песните му и се надяват той да е щастлив горе, в райската градина с многото плодове.
