Завърши 74-ият филмов фестивал в Локарно с победител агресивно звучащият индонезийски филм „Аз си отмъщавам, останалите плащат в брой“ на режисьора Едуин. Той бе удостоен с голямата награда – „Златен леопард“ в международната програма.
Най-известното име – Абел Ферара (режисьор на филма „Нули и единици“) бе отличен с „Леопард“ за режисура. А Анастасия Красовская, която изигра главната роля във филма на Наталия Кудряшова „Герда“, отнесе „Леопард“ за най-добра женска роля.
Особено впечатление направи филмът „After Blue“ (или „Paradis sale“ – „Мръсен рай“, както е оригиналното му заглавие) на френския режисьор Бертран Мандико. Той е създаден в хибриден жанр между комедия и уестърн. Сюжетът е следният – след като мъжете така са замърсили Земята, че на нея не може да се живее, по-добрата половина от човечеството, представена от хиляди прогресивни жени, се премества на друга планета, където започва да води здравословен начин на живот. Там ядат само безвкусна храна на растителна основа и се възпроизвеждат със сперма, замразена в банки.
На примерната планета живеят в колонии, като в центъра на действието е френската група и младата Рокси, с прякор Токсик (в ролята Пола-Луна Брейтенфелдер), и красивата й майка, фризьорката Зора (Елина Левинсън). Токсик винаги казва истината и вярва безпрекословно на всеки. Когато вижда на морския бряг жена, погребана до шията, тя чува воплите й и я изравя. Жената се оказва отявлен престъпник, който се представя, че е известната певица Кейт Буш, а всъщност е Катажина Бушовска – полска полицайка, наказана със заравянето в пясъка заради зверствата си в полицията. След като е освободена от Токсик, тя убива няколко французойки, намиращи се наблизо, и кара спасителката си да се влюби в нея. Това изглежда напълно невъзможно – Кейт Буш е с изгнили зъби, космата ръка и с трето око между краката си. Но е и невероятно харизматична, за което заслуга има полската актриса Агата Бузек.
След като извършва убийствата, Кейт Буш се скрива в някаква дупка в гората. Но по петите й е цялата френска колония и на Токсик е наредено да не се връща без трупа на Кейт Буш. Филмът преминава в жанр уестърн – появяват се индианци, срещу които главните герои използват оръжия и пистолети от Gucci, Chanel или Paul Smith.
Бертран Мандико е представител на сегашната нова вълна във френското кино – ярък и екстравагантен. Преди девет години той написа „Непоследователния манифест“, апелиращ към неформална свобода и завръщане към духа на романтичния епос. „Мръсен рай“ е посветен на Екатерина Голубева (1966-2011) и на Гийом Депардийо (1971-2008) – актьори, живели на ръба на самоунищожението и паднали в пропастта му. Двамата има и още едно общо нещо – участвали са във филма на Леос Каракс „Пола Х“ през 1999 година.
В „Мръсен рай“ женските образи са лишени от всякаква женственост – напомнят киборги с неразгадаем пол, предизвикващ скептицизъм и меланхолия. От друга страна – макар че автомобилите са забранени на женската планета, там далеч не цари екологичен рай. Планетата е осеяна с лепкави плевели, а злото – злият патриархат – е само привидно изкоренено, защото продължава да съществува в лицето на изплъзващата се от правосъдие Кейт Буш.
Що се отнася до решенията на журито на фестивала, то подкрепи новата му концепция, която дава право в конкурса да се състезават и филми, които не са артхаус, а са смятани за мейнстрийм. На това именно се дължи триумфът на индонезийския „Аз си отмъщавам, други плащат в брой“, в който едновременно съжителстват и мелодрама, и трилър, и елементи от филм за бойни изкуства. Той обаче се харесва много с метафората си за срива на токсичната култура на мачизма и насилието.
Другият награден филм, който напълно отговаря на новата формула на фестивала, е „Герда“. В него социалните въпроси и модерните проблеми на половата идентичност са вплетени във въображаема паралелна реалност, пълна с фантасмагории.
Най-противоречиво се прие наградата на Абел Ферара за режисурата на апокалиптичната история„Нули и единици“, в която COVID-маските много лесно могат да бъдат объркани с оръжията на терористите.
Във филма Итън Хоук играе ролята на двама братя близнаци – единият е травмиран американски войник, а другият е анархист-революционер, проповядващ „алтернативно насилие“, но сам станал негова жертва. В „Нули и единици“ са вмъкнати и еротични игри, озвучени на руски. Според известния руски кинокритик Андрей Плахов тези сцени са доста нелепи, но той отчита, че този недостатък на филма се компенсира от превъзходно заснетите нощни сцени в Рим и Ватикана.
