Холивудската суперзвезда Матю Макконъхи написа книга Greenlights („Зелени светлини“), в която разкрива пътя си към върха. Ето някои интересни подробности:
Greenlights не са мемоари, въпреки че в тях Макконъхи разказва реални случки от живота си в хронологичен ред. Това, по думите му, е „книга – подход“, обединяваща прозренията му в рамките на 35-годишен опит. Ето част от философията му:
Дали ще кажеш „не“ на несправедливостта, зависи колко присърце си взел случая
Както би трябвало да постъпи всяко добро момче от юга, Макконъхи започва със случка, свързана с майка му. Когато е на осем години, тя го записва да участва в конкурса Little Mr. Texas. Той печели, а майка му окачва в рамка снимката му. Всяка сутрин на закуска му я сочи с думите: „Погледнете се, господин победителю – малък мистър Тексас’77“.
Днес, Макконъхи е на 50 години, носител е на наградата „Оскар“ за ролята си в „Клубът на купувачите от Далас“, преживял е тежки душевни травми и дълги периоди на професионални неуспехи. Но независимо от всичко, знае, че той е „Малкият мистър Тексас’77“. До миналата година. Тогава внезапно се натъква на същата своя снимка в албум на неизвестен почитател. Под снимката обаче пишело „подгласник на Мистър Тексас’77“. Когато отишъл да се разправя с майка си защо го е лъгала, тя му обяснила, че победителят бил от богато семейство и спечелил заради изискания си костюм.
„Ние наричаме това измама, моето момче. Ти си малкият, Мистър Тексас’77″ – казала майката. За Макконъхи тази случка е урок по „дързък екзистенциализъм“.
„Ако откажеш да се конфронтираш с другите, губиш и силата да постигнеш единство с тях“
Тази мисъл върху стикер за броня, която Макконъхи цитира и в книгата си, накратко описва живота на родителите му. Той разказва следната случка – една сряда вечер баща ми поиска допълнителна порция картофи. Майка ми каза, че е дебел. Той се ядоса и преобърна масата. След това мама започна да звъни на 911 и докато татко се опитваше да измъкне слушалката от ръката й, тя счупи носа му с нея. След това като истинска домакиня извади 12-инчов нож, а татко грабна бутилка кетчуп. Сборичкаха се и започнаха да се търкалят по пода – в един момент майка ми се притесни, че го е наръгала, а се оказа, че кетчупът се е разлял. Всичко завърши с това, че те се сдобриха и започнаха да се целуват на пода. „Така общуваха родителите ми” – обобщава Макконъхи случката.
Не се разделяйте с камиона си
Времето, което Макконъхи прекарва в гимназията, е период на вечен купон – излиза с най-красивото момиче и играе голф. Две години страда от акне, предизвикано от козметичния продукт Oil of Mink , който майка му продава от врата до врата, но въпреки това е смятан за голям красавец. „Хванах зелените светлини на светофара“ – признава Макконъхи.
Освен това кара камион и всички момичета искат да се возят с него. Има и мегафон и обича да флиртува с девойките, разказвайки им смешки с него. Но в един момент решава, че ако замени камиона си със спортна кола, ще има по-голям успех сред момичетата. Купува си червена спортна кола и отива с нея на училище час по-рано. Оказва се обаче, че момичетата вече не го намират за толкова интересен и забавен. Излизат с други със спортни коли. Поуката – не се разделяйте с камиона си.
Никога не е само плажът в покрайнините на Сидни
Един ден семейство Макконъхи предлагат на Матю да отиде да учи една година в Австралия.Той незабавно се съгласява: „Звучи ми като истинско приключение – съгласен съм!“
Семейството, в което ще отседне, му обяснява, че живеят в рая – близо до плажа, в покрайнините на Сидни. Когато отива на място, се оказва, че домакините му са изключително странни, а австралийските момичета не го харесват. Въпреки „културните различия“, Макконъхи не може да си тръгне, защото е подписал договор. И така, за първи път в живота си, вижда, че не всичко е „зелени светлини“.
В Австралия има усещането, че хваща само червен светофар. Започва да изпраща писма до вкъщи – първо те са от 9 страници, после стават – 12 и 16 страници. Но тъй като никой не им отговаря, престава да ги праща по пощата, а ги пише до себе си. Започва да се стреми да бъде по-дисциплиниран и става вегетарианец – яде всяка вечер салата от айсберг с кетчуп. Признава си -докато бях в родния Тексас, мечтаех да стана адвокат, но в Сидни, реших, че призванието ми е да бъде монах и да и да освободя Нелсън Мандела. Към 148-ия ден от престоя си в Австралия, не само отслабва драстично, напуска тамошното училище и започва открита война с приелото го семейство. Единственото му утешение са албумът на U2 – Rattle and Hum и поезията. „Всяка вечер преди залез слънце се киснех във ваната и четях лорд Байрон“ – разказва Макконъхи.
„Създайте си добри навици и станете техен роб“
Завръщайки се в Тексас, Макконъхи все повече се разколебава дали иска да учи право. Но след като попада на книгата за самопомощ „Най-великият продавач в света“, решава категорично, че няма да се посвети на правото. Въодушевява се от идеята да се превърне в „роб“ на самодисциплината и малко по-късно се записва в киношкола. Докато работи като барман, се среща с режисьора Дон Филипс, който го взима за малка роля във филм. И първата му реплика в киното са три думи: „Добре, добре, добре“.
Следвай мечтите си
През 1996 г. ролята на Макконъхи във филма „Време да убиваш“ го прави известен за една нощ. Критиците го обявяват за „спасител на филмите“. Макконъхи е озадачен – не е знаел, че те имат нужда от това, а и не е бил сигурен, че иска да се нагърбва с толкова отговорна задача.
Майка му използва известността му, за да покани телевизионен екип, който да снима детската му стая. Изпада в деликатни подробности за гаджетата му, заради което Матю й се разсърдва и не й говори през следващите осем години. Той отчаяно желае да изчезне някъде, където никой не го познава. Има странен мокър сън – гол, плува по река Амазонка , а по бреговете й африкански племена. Когато се събужда и отваря атласа, разбира, че Амазонка не е в Африка. Това обаче не го разколебава да вземе раницата си, любимата си лента за глава и да хване полет за Южна Америка.
След полета за Южна Америка
През 2000 г., няколко години след последния си успех, Макконъхи приема да участва в „Сватбеният агент“ с Дженифър Лопес. За целта се премества да живее в легендарния хотел Chateau Marmont в Холивуд. Там се наслаждава на всички условия, на които отговаря за „самотен, здрав, честен“. Дните му протичат „скучно“ – през деня се къпе – „рядко сам“, после към 3.00 часа сутринта готви пържоли.
Но след 18 месеца хедонизъм – пиене и жени, го наляга екзистенциална криза. Започва да си задава въпроси от типа дали Бог съществува. Малко по-късно започва и косата му да оредява. Обръсва главата си, започва двугодишен курс с продукт Regenix, който прилага два пъти дневно, плюс „аборигенско ръкостискане“ с приятел, което гарантира, че това, което искат и двамата, ще се случи. Така Макконъхи скоро си връща буйния перчем. И отново сънува същия мокър сън отпреди пет години – гол, плуващ по гръб по река Амазонка, а по бреговете – африкански племена. За него това е знак – крайно време е да замине за Африка.
Там обаче решава, че трябва да спре да се хвърля във всяка романтична комедия, която му предложат.
През юли 2005 г. среща бъдещата си съпруга, прегръща семейния живот и става все по-неудовлетворен от професията си. Казва на агента си – стига с тези romcoms. И започва голямото чакане.
Получава оферти за 5 милиона долара, за 8 милиона долара, за 14.5 милиона долара, но все отказва. Близо две години отхвърля предложения, докато един ден отново приема да се включи в киноиндустрията. Но му е трудно в началото – докато снима „Вълкът от Уолстрийт“, Макконъхи се удря с юмрук по гърдите и си тананика, за да се отпусне преди снимки. Леонардо Ди Каприо му предлага да го направи вместо него в една от сцените, които снимат заедно.
По-късно идва офертата за ролята на Марти Харт в „Истински детективи“. Макконъхи държи да се превъплъти в образа на Ръст Коул, което, в крайна сметка, и се случва. „Този сериал бе любимото ми нещо по телевизията. И все още е“ – признава гордо Макконъхи, за пореден път доказвайки, че в живота му наистина всичко е „Зелени светлини“.
