Датското общество на авторите чества днес – 19 май – 126 години от своето създаване.
Членуващите в него около 1300 творци – автори на художествена литература, на документална проза, поети, детски писатели, преводачи и илюстратори няма да могат на живо да се поздравят с празника, но това няма да помрачи настроението им. Макар и да не могат да се съберат, на всеки ще бъде изпратен годишният отчет за дейността на обществото – за това колко семинари са провели, колко юридически консултации са осигурили на членовете си и къде могат да кандидатстват за стипендии и грантове.
Председателите на Датското общество на авторите са известни с това, че постоянно предупреждават своите членове да не изпускат крайни срокове за стипендии, но го правят „стимулиращо” – публикувайки на сайта си гледка от пристанището в Копенхаген – така сякаш стоят рамо до рамо до Малката русалка и черпят вдъхновение от нея.
А тя е „обвинявана” за не малко творчески постижения. Датският писател Йоханес Вилхелм Йенсен (1873 – 1950) става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1944 г. с историческия роман „Падането на краля“.
Клаус Рифбиерг (1931-2015), известен на българския читател с романа „Лена Йоргенсен”, автор на повече от 170 романа, книги и есета, печели наградата за литература на Северния съвет през 1970 година.
Ето накратко коя е Малката русалка на Копенхаген.
Скулптурата е една от главните атракции на Копенхаген и е вдъхновена от приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Тя пази града и вдъхновява писателите от 1913 г., когато е поставена на входа на пристанището в Копенхаген.
Нейната история започва от Кралския датски театър, често посещаван в началото на ХІХ век от младеж на име… Ханс Кристиан Андерсен. На сцената играела примабалерината на Кралския датски балет Елън Прайс (1878-1968) – с дълга къдрава коса, корона от цветя и ефирна рокля, която подчертавала грациозните й движения. Към това трябва да добавим и кокетния й поглед към публиката… Така била запечатана на снимка от коронната й роля на Малката русалка.
Годината е 1909 – Елън Прайс била на върха на кариерата си. Тя, която е израсла в семейство на артисти – родителите й също са играли в състава на Кралския балет, вече участва в класическите балетни спектакли „Пепеляшка“ – по приказката на Шарл Перо, и в „Силфида“ – по либрето на Адолф Нури.
Но най-големият й успех бил ролята на Малката русалка в едноименния балет по приказката на Андерсен. В тази постановка и музиката била датска – на композитора Фини Енрикес (1867-1940), и хореографията – на Ханс Бек (1861-1962), по това време артистичен директор на театъра. Всичко това гарантирало успеха и обрало френетичните ръкопляскания на публиката.
На един от спектаклите през 1909 г. в театъра дошъл богатият Карл Якобсен, син на производителя на бирата „Carlsberg“. Той бил колекционер на художествени произведения и филантроп. Якобсен бил омагьосан от изпълнението на балерината и решил в знак на признателност да я увековечи със статуя, представляваща коронната й роля – Малката русалка. След това възнамерявал да дари скулптурата на града.
Статуята била поръчана на Едвард Ериксен (1876-1959), който предната година направил три мраморни статуи за саркофага на датския крал Кристиан ІХ и съпругата му Луиза фон Хесен –Касел в катедралата в Роскилде – място, където са погребвани датските крале.
Елън Прайс се съгласила да бъде модел на Ериксен, но „дала“ само лицето си – отказала да позира гола. Тогава Ериксен се обърнал за помощ към жена си Елине, която и при други случаи му служела за модел. Творецът изгледал множество балетни спектакли, преди да реши да изобрази русалката тъкмо в момента, когато се преобразява в човек – тогава, когато под рибената опашка се оформят човешките крака.
А лицето на балерината е с поглед, зареян в Балтийско море. Тя е посърнала, защото, както знаем от приказката, в името на любовта е пожертвала не само гласа си, но и се е отрекла от своя свят.
Малката русалка на Копенхаген „доплувала“ в пристанището на града през 1913 година. Въпреки своите ужасни мерки за модел – височина 1,25 м и тегло около 175 кг., тя бързо била приета от гражданите като символ на града. Оригиналните калъпи на скулптора все още се пазят. И има за какво. През годините статуята е преживяла много вандалски покушения, като дори веднъж е била обезглавена. Но такава е съдбата на известните…
А какво става с Елън Прайс? В годината, когато статуята била официално открита, балерината напуснала балета под предлог, че страда от сърдечна недостатъчност. Решила да се посвети на театъра и киното, където участвала в няколко неми филма. По-късно открила своя балетна школа в датската столица.
Жени се три пъти: първо за журналиста Хавие дьо План; втори път за актьора Ааге Колдинг и трети път – след смъртта на втория си съпруг, отново за първия. Тя умира малко преди да навърши 90 години. Погребана е до Хавие дьо План на датския остров Борнхолм в Балтийско море, накъдето гледа Малката русалка от Копенхаген, от 180 км разстояние.
