От осем седмици в профила си в „Инстаграм” 75-годишният италиански автор на комикси и художник Маурилио (Мило) Манара отдава почит на жените, борещи се на първа линия с коронавируса.
„За мен беше дълг да изразя своята признателност на тези жени – за смелостта, себеотрицанието и силата им. За това, че въпреки изтощението от нощните смени и рисковите условия, в които зле защитени работеха, те оставаха на своя пост…“ – пише художникът, който в момента живее и твори, изолиран в селската си къща.
Мило Манара се прочува сред майсторите на комикси с преклонението си пред женския чар и красота. През целия си живот италианецът рисува женските си персонажи, възпявайки тяхната грациозност и финес – пример за това са най-вече комиксите му: „Пружината“ (Le Déclic), „Парфюмът на невидимия“ (Le Parfum de l’invisible).
За това за него е най-нормално да изрази своето преклонение пред жените – лекарки, медицински сестри, болногледачки, санитарки, аптекарки, както и пред всички други представителки на нежния пол, които са на първа линия срещу коронавируса, сеещ смърт вече повече от два месеца в Италия.
Под първите си рисунки, поствани на 16 март и отдаващи почит на италианските медицински сестри, Мило Манара пише: „Дерзайте! Благодаря на целия персонал от всички болници в Италия, който се бори на първа линия.“
Каквито и да са героините му – лекарки, лаборантки, болногледачки, медицински сестри, шофьорки на камион, аптекарки, домакини, касиерки или чистачки – Манара ги изобразява изпълнени с решителност, готови да се справят с предизвикателствата на пандемията.
Мадоните на Манара са безстрашни. Дори ако имат моменти на съмнения или на крайна умора, подобно на лекарката, която художникът представя в серия рисунки как стои облегната на стената в коридора на една болница, изтощена, на края на силите си… а в следващия момент тя отново тръгва решително, с маска на лицето, като отмъстител, който не се плаши от саможертвата…
Наскоро в интервю Мило Манара сподели, че не знае как точно му е хрумнала идеята за серията рисунки. Всичко се случило много спонтанно. Направил това, което умеел най-добре – да рисува красиви героини. Освен това, заемайки се с рисуването, успял по-леко да преодолее шока от случващото се в родината му и в целия свят. Така по-лесно преживява периода на пандемията, извадила немалко хора от обичайните релси на всекидневието.
Но най-важното – благодарение на необичайното си занимание, авторът на комикси – намира начин да е полезен с таланта си – превръща в звездни герои сякаш невидимите преди пандемията медицински сестри и лекарки. Вдъхва увереност, че един ден, когато пандемията свърши, ние няма да забравим за тях и ще намерим начин да им благодарим.
