Арменската песен „Ками, ками“ спечели детската „Евровизия“ в Париж. Българската песен – на Денислава и Мартин – „Гласът на любовта“ остана на 17-о място от общо деветнадесет. Крайно несправедливо, имайки предвид извънредно сложната песен, която младите ни изпълнители от Добрич изпълниха.
Но конкуренцията беше твърде сериозна и песните, които бяха излъчени на първите четири места, имаха две особености, по които си приличаха – слушаш ги и ти се приисква да танцуваш. Носят цветно настроение и веднага се запяват.
Победителката Малена пее „Ками, ками“, което на арменски означава „вятър“. Тя се понася от вятъра и отива на безопасно място, където никой не я вижда и където тя се чувства свободна. Желание, което поне веднъж сте изпитвали в живота си – и не задължително само в детските си години.
Полската песен, излъчена на второ място, бе изпълнявана от Сара Джеймс, която на пръв поглед много приличаше на Риана. Но щом запя куплета с думата „чекаш, чекаш“, веднага става ясно, че това не е барбадоската красавица. В песента посланието е тъкмо като за COVID-ситуацията – става дума за това, че всеки човек някой го чака, всичко лошо отминава и нощта преминава в ден.
Енцо, домакинът от Франция, наредил се трети, ни върна в едно чудно безгрижно минало – в неговото жизнерадостно Tic Tac лирическият герой признава колко е щастлив, когато часовникът му спре, и той може да направи всичко, което си поиска.
Грузинската песен, подредена от зрителите на детската „Евровизия“ на четвърто място, също е изключително жизнерадостна – не е нужно да разбирате текста – достатъчно е да видите момичетата, които танцуват около певеца Нико Каджая, облечени в цветните си гащеризони, за да се досетите, че върви едно бясно броене на усмивки. За тях нямаме никакви съмнения, че са изпращани на чаровния Нико Каджая.
И българските изпълнители бяха много чаровни, но при тях го нямаше това весело и танцувално настроение. Явно задачата, върху която са работили нейните автори – текстът е писан от четирима души – Васил Гарванлиев, Давор Йордановски, Весна Малинова (на английски) и Стан Стефанов (на български), музиката и аранжиментът са дело на същия екип, но без Стан Стефанов, е била да създадат песен, създаваща патетично настроение – тип анимационен филм на „Дисни“.
За съжаление обаче точно тази година детската публика търси друго – след затварянията и изолацията, наложени от пандемията, тя иска да танцува, да носи блестящи розови, сини и лилави цветове и да е в шумни компании, с хиляди усмивки, които са толкова много, че човек да може да ги брои дълго и напоително и без угризения да забрави за бързащото време – уверен, че винаги ще има някой, който го чака.
Дано и България дочака своя победител на детската „Евровизия“. Но ако практиката продължава да е, както досега –да няма конкурсен принцип при избора на композитора и текстописеца, едва ли скоро ще подобрим най-доброто си представяне до този момент. Това стана през 2014 г., когато Крисия, Хасан и Ибрахим завоюваха престижното второ място с песента „Планетата на децата„.
Представителите ни бяха избрани чрез вътрешна селекция, като при организацията на участието ни сили обединиха българският национален телеоператор БНТ и частният Би Ти Ви. Зад песента „Планетата на децата“ застанаха Слави Трифонов, Крисия Тодорова и Евгени Димитров, които направиха музиката и аранжимента. В написването на текста също участва Крисия, подпомагана от сценариста Ивайло Вълчев.
Успехът на „Планетата на децата“ даде възможност на следващата година (2015 г.) детската „Евровизия“ да се състои в София, след като Италия отказа да бъде домакин.
