Причината за смъртта на американските рапъри Мак Милър, Джус и Нипси Хъсъл е или свръхдоза, или сбиване, съобщават някак неопределено медиите. „Каквато и да е тя – няма нищо общо с представата за приказен начин на живот. Не трябваше ли хип хоп индустрията да положи някакви усилия, за да защити звездите си?
Може да ви се стори странно, но родителите на рапъра Джейкъб Тюрсън, известен още като Хела Скетчи, не бяха много учудени от причината за смъртта на сина им. Да прекали с дрогата му се бе случвало и друг път, но 18-годишният рапър все някак успяваше да се измъкне на смъртта. Но Хела Скетчи бе от поколението музиканти, повлияни от Емо рапа и появили се благодарение на продуцентите от SoundCloud. Малко преди да почине, той се бе преместил от дома си в Тексас, където живееше със семейството си, в Лос Анджелис, за да подпише договор с Atlantic Records.
В Лос Анджелис Тюрсън премина лечение: два пъти бе в рехабилитационен център, а после бе на терапия с кетамин.
В действителност много млади рапъри починаха през последните няколко години. Мак Милър почина през 2018 г. на 26 години след консумация на кокаин и фалшив оксикодон, съдържащ синтетичния опиоид фентанил. Лил Пийп почина на 21 години през 2017-а, след като предозира с фентанил и ксанакс. Джус почина в края на миналата година на борда на частния си самолет в резултат на свръхдоза. Предполага се, че е глътнал няколко хапчета Percocet в опит да ги скрие при полицейска проверка. В първия ден от 2020 г. имаше нов трагичен случай – рапърът от Минесота Лексий Алияй също стана жертва на смъртоносна доза фентанил.
Но освен дрогата другият смъртоносен фактор са ужасяващите сбивания. Джахсех Онфрой се радва на огромна популярност, преди да бъде убит през 2018 г. на 20 години. Това се случва по време на грабеж пред автокъща във Флорида. Рапърът от Питсбърг Джими Упо пък бе убит при стрелба, открита по колата му. Две седмици по-късно друг 21-годишен рапър бе застрелян пред нощен клуб в Торонто. През март 2019 г. Нипси Хъсъл също бе застигнат от смъртоносен куршум пред магазина си за дрехи в Лос Анджелис.
Много от тези рапъри като че ли предчувстваха собствената си смърт и пееха за нея в рап парчетата си. Смъртта мощно присъстваше в Емо рап песни, чието неофициално лого е сълза. Рапърът Смоукпърп дори позира легнал в ковчег на корицата на своя албум „Deadstar“, а музикантът Лил Пийп, често наричан Кърт Кобейн на младото рап поколение заради херувимското си лице, пее през 2017-а напълно искрено „искам да умра“.
Факт е, че някои от тези рапъри са страдали от психични заболявания, други – са били силно пристрастени към дрогата, но все пак за публиката желанието им да се простят с живота е било някак напълно естествено – като розовите им коси и татуировките по лицето. Но можело ли е текстовете на песните им и цялостното им излъчване да не се превръща в самоизпълняващо се пророчество?
Журналисти от „Гардиън“ изваждат наяве кореспонденция между някои от родителите на починалите и компаниите – продуценти.
Един от проблемите, който веднага се набива на очи, е безпрецедентната скорост, с която рапърите израстват в кариерата. Докато предишните поколения музиканти прекарват години наред в работа, преди да бъдат забелязани, то по-младите рап звезди за изключително кратко време се завъртват в барабана на звукозаписната индустрия, бързо трупат богатство и успехи, и съвсем млади трябва да се справят с връхлетялата ги внезапно слава. „Пийп нямаше дори мениджър, а после изведнъж се оказа ключов изпълнител в много голяма компания. Това му донесе много пари, но и до много по-сериозен психологически натиск “ – разказва негов приятел.
В рап индустрията, която безжалостно се е ориентирала към нови лица, няма много място за покровители. Лейбълите сякаш са си забранили да се привързват към хората, за които уж всички работят. „Те са наясно, че след като приключат с един рапър, идва ред на следващия и Instagram ще го глътне като топъл хляб“, казва Калвин Смайли, експерт по хип-хоп културата в Хънтър Колидж в Ню Йорк. Но той задава и циничния въпрос – „А защо Джус си е носел лично наркотиците? Разговарял съм с хип-хоп изпълнители и правилото е, че те си имат приятел, който държи наркотиците в себе си и поема удара, когато стане напечено“, казва Смайли и допълва: „Сигурно се питате – нямал ли е агенти, наставници? Нямало ли е кой да го съветва, да го критикува и да го спре, когато тръгне по нанадолнището? “
Въпросът за ролята на мениджърите не е никак маловажен. Майката на Пийп – Лиза Уомък – води дело срещу First Access Entertainment – компанията, за която е работел починалият рапър. Тя твърди, че по време на последното турне на Пийп е било истинска вакханалия – с неконтролируема употреба на наркотици. А рапърът бил недостатъчно зрял, за да понесе емоционалния и психически натиск и да отблъсне изкушението. От First Access Entertainment не коментират позицията на майката, но според юристи отношенията между компанията и Пийп били с „бизнес характер, необвързани с полагане на някакви по-специални грижи“.
Остават въпросите доколко етично е индустрията да се възползва от наивността и слабостите на изпълнителите и защо те не си дават сметка, че успехът им е функция на доверието, което изпитват към продуцентите си.
„Трудно е да си успешен изпълнител, ако не знаеш какви са истинските намерения на хората около теб. В някои случаи те просто искат в близките пет години да печелят от теб, а после няма да имат никакъв проблем да намерят следващия“ казват запознати с хип хоп индустрията.
