Независимо дали подкрепяте протестите или не, има една често повтаряща се фраза от ораторите на трибуната, под която със сигурност всички ще се подпишете с две ръце. „Управляващите направиха това и това с нашите пари!”
Гражданите основателно са недоволни, когато чуват хвалби, че с техните пари, „се проявява великодушие и те се влагат в нещо за общото благо. Още повече, че под „общото благо” се имат предвид интереси и вкусове, които вълнуват лично управляващите.
Ето, например, тази година се отбелязват 130 години от появата на оперно изкуство у нас, но да сте чули Министерството на културата да подготвя някаква специална инициатива по повод годишнината? Да сте разбрали как ще бъдат чествани феноменалните ни оперни български гласове – прославили и прославящи страната ни на световните оперни сцени?
През 2010 г. зрителите на БНТ определиха българското оперно чудо за Българското културно събитие на ХХ век.
По онова време министър на културата бе скулпторът Вежди Рашидов, който вместо да насърчи слушането на оперна и симфонична музика, прокара „Реформа на сценичните изкуства“. С нея той съкрати Държавните филхармонии в Шумен, Враца, Видин и Плевен до „симфониети“, които могат да изпълняват само ограничен репертоар – музика до края на XVIII век. А за да го насърчи в провеждането на „Реформата на сценичните изкуства”, премиерът Борисов размаха пред телевизионните камери билет на Старозагорската опера – възмутен, че той по себестойност излизал 130 лева.
Тогава Борисов се прояви като загрижен за парите на данъкоплатците, но – обърнете внимание – случаят се отнасяше до културния сектор.
Тази сценка от началото на първия мандат на Борисов е многозначна – бори се да не се харчат народни пари, като атакува тъкмо онова изкуство, на което посветилите се изпълнители и музиканти могат спокойно да потърсят препитание в чужбина, тъй като музиката няма нужда от превод и образованието в тази сфера у нас е на много високо ниво.
Десет години по-късно наблюдаваме сходна ситуация – отношението на няколко министри, включително и на министъра на културата Боил Банов, към идеята да се създаде Музей на оперното изкуство в България е изключително лицемерно.
При срещите си с директора на Софийската опера и балет – академик Пламен Карталов, от когото идва инициативата, всички висши чиновници заявяват, че подкрепят идеята, но след това резултатът е един – музей няма.
В същото време академик Пламен Карталов не упреква никого освен себе си, като обявява, че това е негов личен неуспех!
Всичко започва повече от шест месеца преди януари 2018 г., когато България поема председателството на Съвета на Европейския съюз. Предложението на Карталов е следното – след като много от чуждите европейски представители, отбивайки се по работа в София, ще посетят някой оперен спектакъл, то да им се предостави възможност да научат интересни подробности за феноменалните български оперни гласове в бъдещия Музей на оперното изкуство в България.
Така те не само ще се дивят на импозантната 6-метрова фигура на земеделския лидер Александър Стамболийски пред входа на операта, но ще научат също, че някога и селяните, работещи по цял ден на полето, са мечтаели да се потопят във вълшебния свят на музиката. И че когато през 1955 г. земеделците дарили на операта част от Съюзния си земеделски дом, проектиран от близкия до Стамболийски архитект Лазар Парашкеванов, мечтата им се сбъднала.
Днес, 65 години по-късно, можем само да си мечтаем някой от партийните функционери на ГЕРБ да дари свой имот за културни мероприятия. Дори и той да е проектиран от архитект, близък до управляващата партия.
И което е най-възмущаващото в казуса с бъдещия Музей на операта, е че за него не трябва да се търси специален имот. Молбата на академик Карталов е да се предоставят за безвъзмездно ползване на операта два етажа на ул. „Врабча” № 1 – четвъртият (трети надпартерен) и петият (четвърти надпартерен) етаж. Те са със статут „частна държавна собственост” и от две инстанции зависи кой да се помещава в тях – от областната управа на София и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
За целта академик Карталов е търсил подкрепа от министъра на културата Боил Банов, срещнал се е и с областния управител на София – Николай Пехливанов, и с Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството. Уговарял и министъра на икономиката – Емил Караниколов, който бил толкова въодушевен от идеята за Музей на операта, че обявил, че културата е по-важна от икономиката. Вероятно се е зарадвал, защото академик Карталов го уверил, че в преустройството на етажите и в организирането на музея операта ще инвестира собствени средства, а няма да иска парична помощ от държавата.
По времето, когато академик Карталов започва своите митарства по министерствата, пространствата на двата етажа са заети от три партии – ЗНС, БЗНС и Атака, като само последната е парламентарно представена и по силата на Закона за политическите партии може да използва държавния сграден фонд. След известно партиите, включително и „Атака”, освобождават помещенията. Но вместо тогава да се предоставят за Музей на операта, при положение, че отговорните фактори – и областният управител, и министърът на регионалното развитие, и министърът на културата дават своето утвърдително „да”, на етажите се установят две комисии – Комисията за защита на потребителите и Комисията по досиетата.
Как се озовават те там, след като първоначално областният управител Николай Пехливанов разяснил на академик Карталов, че решенията за предоставяне на имоти – частна държавна собственост – се вземат от Министерския съвет на Република България, остава загадка.
Явно двете комисии имат по-силни застъпници от тримата министри, заявили подкрепата си за Музей на операта. Явно Министерският съвет смята, че те прославят страната ни много повече от феноменалните ни оперни български гласове. Интересно кога ли техните председатели ще бъдат поканени от туристическия бранш, за да им бъде отдадено дължимото? Само едно припомняне – през 2017 г. директорът на Софийската опера и балет е поканен като почетен гост на Четвъртия конгрес на Националния борд по туризъм именно заради ролята на културната институция в привличането на чуждестранна публика и в увеличаването на туристи, които избират България като дестинация заради оперните и балетни представления .
Но какво да очакваме от кабинет, в който министър-председателят би останал в историята на културата единствено с лицемерното си възмущение от прескъпия билет на Старозагорската опера…
