Радостна вест – от 1 април вече ще могат да се посещават арт пространства – кина, музеи, концертни зали и галерии. А как се справиха досега някои от по-разпознаваемите галерии у нас? Ето какво отговаря „Великолепната седморка“ на частните изложбени пространства.
1. Ели Сотирова от KO-OP
По време на пандемията кандидатствахме активно по всевъзможни програми за финансиране. Организирахме поп-ъп събития на платформа за насърчаване на млади и независими артисти, като включихме и фотография, и бижутерия. Така целта ни бе да подпомогнем артистите, без които, в крайна сметка, не можем да съществуваме. Включихме се и към платформа за продажба на изкуство, като успяхме да продадем само едно произведение. Но това е все пак някакъв опит, защото като цяло КО-ОP няма много силно дигитално присъствие – защото продължаваме да вярваме, че общуването с изкуство трябва да бъде на живо.
2. Росен Узунов от Little Bird Place
Открихме галерията и малко след това ни връхлетя пандемията. Трябваше да се фокусираме върху онлайн присъствието. Бяхме много активни, като развихме и една сателитна програма на галерията в резиденцията ни в Лещен – предоставихме възможност на шестима млади български съвременни артисти да творят в автентична стара къща в селото. Предлагахме и на хора, харесващи изкуство, но неможещи да решат какво точно да си купят, две или три картини да си ги закачат у дома за три дни, и след това да отсекат коя от тях е техният избор, а другите да ни върнат.
3. Десислава Зафирова от ONE Gallery
По време на пандемията подобрихме комуникацията си, защото бяхме влезли в някакъв коловоз, в рутина – имахме си установените клиенти, изложби, програма, посока. Но пандемията ни накара да се замислим колко добре познаваме потребностите на нашата публика. По-добрата комуникация даде по-добри резултати. Дадох си сметка, че да съм самостоятелен играч не е добро решение и вече имам нов съдружник – Илинка Чергарова от Софийската градска галерия. Ние нямаме засилено присъствие в онлайн платформите, въпреки че започнахме като виртуална галерия, но осъзнах, че това е само средство да представиш това, което правиш. Дигиталната култура все още не може да осигури това общуване, което се случва при контакта на публиката с произведението на изкуството в зала. Разбира се има и алтернативни методи на представяне – при първото затваряне изложихме 20 картини на паркинг за един колекционер.
4. Мария Василева от STRUCTURA
По време на пандемията работата ни се увеличи тройно – от една страна трябваше да поддържаме физическото пространство, а от друга – да мотивираме художниците да рисуват. Това е висш пилотаж, защото е много трудно да убедиш един художник да рисува, при положение, че не ясно дали изложбата му ще бъде видяна от публика. От друга страна поддържахме активно присъствие в интернет пространството. Това ни даде невероятни възможности – не само да показваме изкуство, а да се свързваме с публиката си по един по-различен начин. Освен това спечелените проекти (за които кандидатствахме пред Национален фонд „Култура“ и пред Столична община) ни натовариха с много работа – те не ни помагат да оцелеем физически по време на пандемията, макар че бяха замислени като помощи, а са средства за проекти, които трябва да защитиш и реализираш.
5. Владимир Илиев от „Галерия + 359“
Ние не успяхме да спечелим средства по проекти, но за сметка на това всички инициативи, които имахме, ги реализирахме. Сега правим виртуални турове, интервюта. Но по отношение на дигиталната среда не съм съгласен с колегите си, че така можем да показваме изкуство. При съвременното изкуство тъкмо в това му е магията и силата – да бъде показано в специфичното пространство, в което е замислено да бъде изложено. И именно това ми пречи по време на пандемията – че не можем да си покажем тъкмо онези проекти, които са Site-specific art (изкуство, създадено да съществува на определено място).
Така се формира вкусът за съвременно изкуство – любителите и колекционерите да идват на място и да гледат произведенията в определените пространства. След това да се срещнат с артистите. Да, в сайта правим виртуални турове, където човек може да обиколи и види всичко, но не това е начинът. Изкуството е елитарен, престижен бизнес, което не е за всеки. И при него не е целта да оцеляваме – това го принизява до бизнес, с който просто да си изхранваме семейството. Ако го мислим по този начин, по-добре да се занимаваме с нещо друго.
6. Росица Гецова от „Аросита“
Пандемията доста сви дейността ни – отпаднаха изложбите ни от чужбина. Имаше и автори от България с планирани вече изложби, които просто ни отказаха. Усети се и депресивно настроение. Единственото хубаво нещо бе, че успяхме да реализираме онлайн продажби от изложба, позната на феновете ни отпреди. Така, когато нещо е било реалност, а после се появява в дигиталното пространство, то е познато и се радва на троен успех. Затова планирам да направя сайт за онлайн продажби.
7. Веселина Сариева от Галерия „Сариев“
По време на пандемията Галерия „Сариев“ продължи да се издържа от продажби. Кандидатствахме само по една програма за видеофилм на наши проекти. Резултатът от пандемията бе, че осъзнах, че рефлексията на сегашния момент е най-важното нещо. Галерията ни се занимава с проблемите на деня и всичко се прави, като се следва предварителна програма. А в това динамично време, при пандемията, се стига до блокаж. Но въпреки него се родиха проекти – създадохме студиото за младия художник. Това бе проект, подкрепен от колекционер.
8.
В него участва Мария Налбантова, която, доразвивайки го, спечели наградата БАЗА за млади художници в сферата на съвременното изкуство. След това по обща инициатива на артисти от Косово, Сърбия, Гърция, Турция, Грузия направихме онлайн панаир Not Cancelled. Имахме продажби, направихме видео секция на сайта ни. Освен това, тъй като не ходихме по арт изложения и панаири, спестихме пари. Негативът бе, че спряхме да поддържаме контакти, които сме градили 10 години. Да, чатим си, но не е същото.
