Черният брилянт и до днес е загадка за много хора. Рядък и уникален образец? Или просто стъкълце, което опитните маркетолози предлагат в красива опаковка?
Ето какво отговарят опитните бижутери.
Черните брилянти се изработват от черни на цвят прозрачни или полупрозрачни диаманти, чийто цвят е обусловен от наличието на примеси и микропримеси от тъмни на цвят минерали.
Още до деветдесетте години на миналия век суровината, от която се шлифоват такива брилянти, се е смятала за изключително техническа, и при сортиране попадат в класификацията „борт”. Цената на тези камъни по правило не е превишавала 10 долара за карат.
На практика никой и не е мислел да обработва тези диаманти, за да получи интересно украшение. Впрочем част от тези камъни е годна за шлифоване. Но за обработката им са необходими опит и познания, защото при едно погрешно движение те може просто да се разтрошат.
Все пак се намерил човек, който направил опити за шлифоване и успял да получи желания резултат, като с това си спечелил не само широко известно име, но и състояние. Този сръчен майстор – крал на черните брилянти – се казвал Фаваз Груози, основател и ръководител на бижутерийната къща De GRISOGONO.
В края на 90-е той пуснал в продажба колекция с черни брилянти, която била образец на висшето бижутерийно изкуство. По това време, ако ставало дума именно за изкуство, в украшенията трябвало да присъстват известни от векове скъпоценни камъни.
Впечатляващата новина моментално се разпространила по целия пазар, и буквално след 2 години цените на черните брилянти хвръкнали нагоре, тъй като станала известна тайната как те могат да се шлифоват. Особено големи успехи в това постигнали бижутерите от Индия.
Излизането на сцената на черните красавци било съпроводено от мощен маркетинг, който обяснявал, че черните брилянти са уникални. И това е вярно, черните диаманти са значително по-малко от безцветните.
Някои от най-известните и най-старите бижутерийни къщи принципно не използват черни брилянти. Причината е в това, че в повечето случаи подобряват външния вид на тези камъни – облагородяват ги.
Прилага се методът HPHT (high pressure high temperature): под действието на високи температура и налягане вътрешните примеси се графитизират – почерняват. Затова често неравномерното оцветяване става равномерно, и камъкът придобива по-голяма привлекателност.
Отговорът на въпроса дали да се носят облагородени камъни или не, често зависи от размера на портфейла. Необлагородените струват по-скъпо, защото много по-рядко се срещат в природата. Освен това не всички експерти смятат, че черният диамант може да бъде наричан брилянт.
При безцветните камъни се наблюдава завладяващата, преливаща „игра” на различни цветове, те са прозрачни. Черното „грозно пате” може само да блести, отразявайки светлината с повърхността си.
Има и друга положителна страна: черните камъни са нови идеи за творчество. Това е особено важно за младите бижутери и дизайнери, доколкото цените на камъните ще са по-достъпни, което, разбира се, в бижутерийното дело не е маловажно.
