Какво да знаят кметовете, поздравени с “Иване, Иване” на площада

За да няма неясноти и възмущение, като в навечерието на 1 януари, публикуваме отговори на наши въпроси, които изпратихме до „Музикаутор“ – организацията на композитори, автори и музикални издатели за управление на авторски права.

Днес – изпълнителният ѝ директор  Иван Димитров – също има имен ден – и използваме случая да му пожелаем да е здрав и щастлив!

Бихте ли обяснили каква е причината да напомните през медиите точно няколко дни преди Нова година, че „Дунавско хоро“ на Дико Илиев е със защитени авторски права?

Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е приет през 1993 година и действа вече 30 години. Този закон е функция на Конституцията на България и множество международни конвенции, по които сме страна. Всички искаме да живеем в правова държава – животът, здравето, собствеността, бизнесът и т.н. да бъдат гарантирани и защитени.

Въпросът за авторските права е принципен, той не касае само „Дунавското хоро“. Това прекрасно произведение послужи като конкретен пример за това колко е важна музиката в нашия живот, как тя е неделима част от душевността ни, а понякога и единствен израз на чувствата ни.

За „Музикаутор“ като организация, която представлява авторите и защитава техните права, беше важно да фокусира вниманието върху проблема с публичното използване на музикални произведения и необходимостта правата да бъдат съобразени. Важно е да подчертаем, че публично изпълнение има само при прояви пред неограничен брой лица.

Тук, според закона определено не влизат частни събития в семеен или приятелски кръг. Фокусът на закона е към бизнеса (там където има платен вход) или при безплатни от гледна точка на достъпа събития (например, организирани от общината, политическа партия, рекламна агенция и т.н.)

Съвсем нормално е, след като плащаш за озвучаване, сцена, изпълнители, охрана и всички други технически дейности, които съпътстват едно събитие, да отчетеш и приноса на авторите – тези, които са в същността на музиката, защото я създават. Те заслужават възнаграждение за своя труд, тъй като произведенията им се ползват и добавят стойност,  качество на събитието и седят в неговия смисъл.

„Музикаутор“ положи огромни усилия да лицензира общинските концерти, финансирани с публични средства. Подчертаваме, публични средства, събирани от данъците и таксите на гражданите, включително от тези на авторите. За съжаление, множеството разговори и  конкретно с представители на общинската администрация в страната за необходимостта да се уредят авторските права на всички използвани музикални произведения предварително, не дадоха положителен резултат.

Един закон, който е приет преди 30 години, масово бе нарушен.

Бихте ли обяснили какви клаузи се включват в договора на една община, която иска Новогодишното й тържество или друг организиран от нея празник, да протече без обструкции от страна на „Музикаутор“?

По силата на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) има изискване разрешението за ползване на музикалните произведения да бъде дадено предварително и писмено. Тарифите, които се прилагат, са утвърдени от министъра на културата. В секторите, в които има представителни браншови организации, тези тарифи са договорени с тях. Общината като организатор на събитие със свободен достъп без билет трябва да предостави бюджет на събитието и списък с произведенията, които са изпълнени. Тази информация е необходима, за да се изчисли общото дължимо възнаграждение, което ние разпределяме на авторите, чиито произведения са ползвани съобразно времетраенето и техния дял в песента.

Министерство на културата излезе с позиция, която детайлно разясняваше изискванията на закона.

Ако общината предвижда няколко тържества през годината – примерно за 24 май, за 1 юни, за 15 септември и за 31 декември – за всяко по отделно ли се сключва договор с „Музикаутор“?

Всички общини работят с предварително гласуван от Общинския съвет културен календар за текущата година. В него са вписани планираните събития, в това число и публичните средства, които се отделят за организацията им. С няколко общински администрации имаме дългогодишни взаимоотношения и работим коректно по рамкови договори, на база на които се издава музикален лиценз за целия договорен период. Техният последващ ангажимент е единствено след провеждането на събитията да отчетат реално изпълнените произведения и за извършат плащане, за да могат коректно да се изчислят и разпределят авторските възнаграждения. По този начин отпада необходимостта от администриране на всяко едно ползване поотделно, музикалният лиценз урежда правата и при извънредни събития. Все пак има възможност и за сключване на отделни договори за всяко събитие.

Ако приемем, че ресторантите и хотели имат сключен годишен договор с вас, трябва ли специално за Новогодишната си програма да сключват ново споразумение?

Туристическите обекти, ресторантите и клубовете, които са уредили правата за използваната музика надлежния ред, не е необходимо да сключват отделно споразумение.

Може ли да изчислите колко лева биха получили наследниците на Дико Илиев за това, че на Нова година „Дунавско хоро“ е било чуто от 10 000 души на площад „х“ в град „y“? Има ли някаква разлика дали става дума за площада в София или във Видин? Бихте ли обяснили как точно се изчислява сумата, която после – след тържеството – наследниците на Дико Илиев ще получат?

Община Сливен уреди коректно авторските права за използваната музика в новогодишния си концерт за гражданите и гостите на града. Бюджетът за събитието бе 15 000 лева.

Все още нямаме постъпила актуална информация, затова примерът ще е условен. Ако приемем, че програмата е била шест часа (на места имаше анонси, че празникът ще стартира по-рано) и общината трябва да плати 5% от бюджета на събитието, то срещу 750 лева ще имаме 300 минути музика. Стойността на една минута музика ще бъде 2.50 лева. Дунавското хоро е с времетраене от три минути и половина. В този случай авторските възнаграждения ще бъдат под 9 лева.

Няма значение дали присъстващите на проявата са 100, 200 или 1000 души. Така или иначе задължението за уреждане на правата не е тяхно, а на общината или фирма подизпълнител.

През 2023 г. ще се увеличат ли тарифите ви, имайки предвид инфлацията?

Авторските възнагражденията, определени съгласно действащите ни тарифи, ежегодно се актуализират с размера на инфлацията, изчислена по официалния индекс на потребителските цени в България (ИПЦ) на НСИ за предходната година, в случай че тя надвишава 3 процента. Предвид размера на инфлацията всички авторски възнаграждения през 2023 г. ще бъде индексирани.

Това е продиктувано от развитието на бизнес средата в България и съответните икономически процеси, залегнали в утвърдената от министъра на културата тарифа, която ние сме длъжни да спазваме и да прилагаме еднакво за всички ползватели.

„Музикаутор“ има творческа програма, по която всяка година подкрепя различни музикални проекти. Какъв финансов ресурс сте отделили за нея през 2022 г. и колко проекта сте подкрепили?

„Музикаутор“ подкрепя активно създаването на българска музика. През годините сме предоставили подкрепа на стойност около 2 милиона лева. В Сесия 2022 на Културния фонд на „Музикаутор“ финансова подкрепа получиха 93-ма автори в популярната, класическата и музиката на фолклорна основа. Те бяха подкрепени от организацията с общо 200 000 лева, като получиха грантове между 2000 и 4000 лева за реализиране на музикалните си проекти.

Миналата година подадените проекти в четирите категории „Класическа музика“, „Популярна музика“, „Музика на фолклорна основа“ и „Млад автор“ бяха близо 200. Вече тече и второто издание на „Светилник“ – национална инициатива за създаване на химни за българските училища, които ще останат за поколенията. Тази инициатива се финансира от Културния фонд на Музикаутор, както и от бизнеса, който споделя ценностите на кампанията за създаване на среда, в която децата ни ще се реализират като пълноценни членове на обществото и ще сътворят нашето по-добро утре.

В социалните мрежи имаше силно недоволство срещу напомнянето за авторските права на „Дунавско хоро“ – появиха се обвинения, че много голям процент (80%) от събраните средства отиват за издръжката на „Музикаутор“. Бихте ли споделили какъв процент в действителност отделяте за вашата административна дейност?

Информацията за дейността на „Музикаутор“ е публична и налична на уеб страницата на дружеството. Средният процент административна издръжка, около който се движим, е 18 процента. Дружеството е неправителствена организация и по закон няма право да генерира печалба. Средствата, които се събират, се разпределят на правоносителите. Стандартите, по които работим, са международни. „Музикаутор“ е член на CISAC, глобалната мрежа на авторскоправните организации, голяма част от които са с история над 100 години.

Погрешно е разбирането, че защитаваме само произведението на Дико Илиев. „Музикаутор“ предлага над 95% от световния музикален репертоар за българския пазар, като представлява над 3000 български автори и още над 2 500 000 автори от цял свят, членуващи в сродни авторски сдружения, с които „Музикаутор“ има договори за взаимно представителство.

„Музикаутор“ лицензира за територията на България Spotify, YouTube, Netflix, Deezer, Apple play, TikTok, Disney. Авторските права чрез „Музикаутор“ уреждат всички телевизии, радиостанции, кабелните и сателитните оператори. Проблемни сектори остават концертните инициативи на общините и част от заведенията и хотелите. Приоритет за нас остават информационните кампании и правоприлагането.

В заключение бихме казали, че развитите общества насърчават авторскоправните индустрии. Разбирането за тях обуславя стремежа ни към просперитет. В този смисъл изборът е еднозначен.