Преди дни по инициатива на президента Еманюел Макрон Франция дари на Бенин част от експонатите на Музея на традиционните изкуства „Кей Бранли“.
Тържествата продължиха кратко, защото се оказа, че никой не се радва – африканците смятат, че не са им върнали всичко, а французите недоволстват, че изобщо е трябвало да правят такъв щедър дар на Бенин.
Първоначално по френската телевизия излъчваха кадри с радостни граждани в бенинския град Котону, наобиколили камионите с експонати, доскоро собственост на „Кей Бранли“ в Париж. Французите се сбогуваха с тях по време на специална изложба, на която всички дарени обекти бяха показани за последно.
Самият президент на Бенин – Патрис Талон долетя в Париж, за да вземе ценните артефакти, като преди това с благодарност се снима с президента Макрон на стъпалата на Елисейския дворец.
Двамата си стиснаха ръцете в знак, че препотвържават споразумение от преди четири години. През 2016 г. Бенин е първата африканска страна, която си иска от Франция да върне „откраднатите съкровища“. Първоначално от Париж отказват, но най-неочаквано през 2017 г., докато е на посещение в Буркина Фасо в Западна Африка, новоизбраният президент Еманюел Макрон обещава на африканските държави да се погрижи за съдбата на техните културни ценности.
Макрон казва: „Искам в рамките на пет години да създам условия за временно или постоянно възстановяване на африканското наследство в Африка“.
И така постепенно Бенин започва да си връща ценностите. Сега той си връща така наречената колекция на Додс. Тя е кръстена на генерал Алфред Амеде Додс, който в края на XIX век командва френските сили по време на Втората франко-домоманска война. По време на нея той плячкосва от двореца на крал Беханзин – скулптури, изобразяващи хора – риби и хора – животни, както и дървени мебели, пана, трон и богато украсени врати.
След като изложбата бе показана във Франция, мнозина от виделите я написаха в книгата за впечатления, че тя е впечатляваща, но има много по-голяма стойност за хората, които са я създали, отколкото за Франция, която, така или иначе, е страна, богата на музеи.
Това обаче съвсем не означаваше, че всички са съгласни колекцията да бъде върната в Бенин.
Предложението на Еманюел Макрон бе отхвърлено от френския Сенат – горната камара на парламента, който трябваше да одобри решението за реституцията. Националното събрание – долната камара на Франция обаче гласува с пълно мнозинство в подкрепа на намерението на президента и той успя да изпълни обещанието си пред гражданите на Бенин.
Мнозина от членовете на Сената започнаха да предупреждават, че Макрон е „отворил кутията на Пандора“. Те обърнаха внимание, че след като в името на външнополитическите си цели той е готов да отнеме от Франция нещо, което е било част от музейния ѝ фонд в продължение на повече от сто години, то тогава от него могат да се очакват какви ли не по-страшни неща.
Подобни коментари разделиха общественото мнение във Франция. Чуха се и скептични гласове, че ценните артефакти от колекцията могат да попаднат в ръцете на арт дилъри, а оттам на черния пазар и след него – да изчезнат завинаги и напълно безвъзвратно.Тези гласове имаха и основания, тъй като мнозина експерти предупредиха, че в Бенин няма музей, който да е специално пригоден да съхранява толкова ценни произведения на изкуството.
От друга страна в африканската държава започнаха да обясняват, че те използват музейните артефакти по по-различен начин и че фигурките на хората – риби и хората –животни са всъщност и предмети за религиозни ритуали.
Патрис Талон благодари на Еманюел Макрон „за смелостта“, с която си е позволил „да наруши табуто на реституцията“, и веднага след това изброи нови артефакти, които неговият народ би искал да си получи обратно в най-близко бъдеще.
Така, в известен смисъл, се получи потвърждение на старата българска поговорка – „подаваш му пръст, пък то ти отхапва ръката“.
Предизвикателството е отправено и предстои да видим дали Макрон докрай ще си изпълни обещанието или всичко ще се окаже добре премислен ход за спечелване сърцата на всички французи с африкански корени.
