Човек цял живот се учи. И както казва Соломон: „Тайната на вечната младост е, всеки ден да научаваме по нещо ново“. Затова и техниката за усвояване на нови, сложни знания на Ричард Файнман (1918-1988) е актуална и днес.
Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век. Определят го за най-великият ум след Айнщайн. Създава диаграми, онагледяващи как си взаимодействат елементарните частици, които имат огромно практическо приложение. Носител е на Нобеловата награда за физика за 1965 година. Освен това е изработил алгоритъм как по-лесно да научаваме сложни неща.
Според Ричард Файнман тайната на разбирането и запомнянето на сложни теории е в тяхното опростяване.
Вероятно тази теза на Файнман ще ви учуди – със сигурност не му е било лесно да стигне до откритието си в сферата на квантовата електродинамика, заради което заедно с още двама свои колеги – Джулиан Швингър и Шиничиро Томонага – печели споменатата вече Нобелова награда.
Независимо от това до колко сложни формули е достигал, Файнман винаги е вярвал, че те се учат и запомнят по-лесно, когато се опростяват.
„Когато знанията ви се базират на сложни обяснения и термини, научени наизуст от учебниците, то е малко вероятно да можете да ги използвате в живота“ – смята Файнман. Според него целта на всяко ново знание е да разберем света по-добре. Но по начина, по който мнозина учат, е естествено да не им е особено лесно да се справят с разбирането на света.
В крайна сметка човек просто запомня нещо – точно, както то е написано в учебника, или така, както го е казал или обяснил учителят. Проблемът е, че това знание много бързо се забравя и изпарява от главата. И тук на помощ идва алгоритъмът на Файнман.
Основната идея е, че онова, което искате да научите, трябва да е „разбито“ до възможно най-разбираемите обяснения. Ако правите това, лесно ще разбирате и запомняте всяко ново знание.
Тази техника на Файнман почива на четири стъпки.
1. Изберете какво искате да научите – новото знание може да е от сферата на математиката или физиката, но също така и от историята и от биологията.
2. Обяснете това, което искате да научите, на малко дете или на ваш близък, който е много далеч от вашата материя, – тази стъпка ще ви позволи да установите дали сте научили това, което смятате, че сте научили, или просто се заблуждавате, че сте го разбрали и запомнили.
При обяснението не цитирайте и не повтаряйте чуждата формулировка, а използвайте собствени думи.
Когато се опитвате по-простичко да си обясните материята, ще разберете дали познанията ви са достатъчни, или имате пропуски. Така по-лесно ще разберете къде е проблемът ви в научаването.
3. Върнете се отново към материала, който искате да научите.
Само когато можете да обясните това, което учите с прости думи, само така ще го разберете.
Това означава, че наученото ще остане в съзнанието ви и няма да се изтрие от ума ви, когато се опитвате да запомните нещо ново.
Преглеждайте бележките си и учебния материал, свързан с онези въпроси, които все още не разбирате. Ако ви е трудно или трябва да използвате термини от учебника, значи все още не сте разбрали това, което искате.
4. Организирайте си времето така, че да можете по-често да преговаряте.
Ако продължавате да не можете да си обясните простичко материята, която изучавате, значи трябва да продължавате да търсите подходите към нея. Ще трябва често да преговаряте, за да останат трайни следи в съзнанието ви и новото знание да попадне в „склада“ с дълготрайната ви памет.
Може да се връщате към втора и трета стъпка толкова пъти, колкото ви е необходимо.
Скоро ще разберете, че техниката на Ричард Файнман ще улесни неимоверно живота ви.
