През 1939 г. в Оксфордския университет северноирландският писател Клайв Стейпълс Луис, известен още като К. С. Луис, автор на „Писмата на Душевадеца“, „Хрониките на Нарния и „Космическа трилогия“ коментира тогавашната глобална криза по следния начин: „Животът никога не е бил нормален. Дори войната не създава абсолютно нова ситуация. Човешкият живот винаги е протичал на ръба на пропастта…”
Това прозрение едва ли ще ни успокои в настоящата ситуация на всеобща тревожност, но поне е първа стъпка към осъзнаването, че вероятно сме в състояние да се справим с неприятните усещания за несигурност.
Защото, всъщност, ние ежечасно и всекидневно го правим.
Когато не знаете какво ще ви донесе утрешният ден, сте склони да „запълните” празното квадратче, оставяйки го на въображението си, а светът на фантазиите не знае граници. Възможно е да си представим, че нещата се влошават по възможно най-ужасния начин. (Повечето от нас са склонни да си въобразяват такива неща и това състояние психотерапевтът Брус Тифт нарича „унищожителна паника” – чувствата, които се надигат в нас буквално могат да ни унищожат. Защо си го причиняваме?)
Тази паника подхранва разрушителен мисловен модел, който психотерапевтите наричат „катастрофиращ“. При него лошите новини се приемат като доказателство, че нещата ще бъдат вечно ужасни – тотално и повсеместно. В действителност дори и да се случи нещо изключително лошо, все пак то настъпва и приключва и след него пряко засегнатите хора могат да започнат да пренареждат живота си.
Една работеща стратегия за справяне със силната несигурност е да мислите за конкретните неща, които можете да контролирате в ежедневието си. Като първа стъпка, опитайте се да не възприемате тревожните мисли като нещо, от което трябва непременно да се отървете. Психотерапевтът Лиза Марчиано, работеща във Филаделфия, предлага да си поставите за цел „да бъдете толерантни към опасенията си и тревогите, а не да ги карате да изчезват”.
Така ще имате друг тип рамка, в който ще мислите за случващото се – ще толерирате неприятните мисли. Естествено, това може да е много трудно – но все пак е по-добре, отколкото да се измъчвате за нещо, което не зависи по никакъв начин от вас.
Друга успешна техника за справяне с несигурността е да си съставите график, който да структурира деня ви. („Дори и да мразите работата си, идеята, че трябва да бъдете точно в 9.00 часа в офиса, е много „тонизираща” психологически мисъл. Така сега в 9.00 часа може да започнете да правите гимнастика.)
Положителен ефект имат и някои дихателни упражнения – те са свързани с броене, като известното „брой до 10, когато си бесен”. Този път обаче техниката, наречена 4-7-8, е следната: вдишайте дълбоко през носа, като, докато го правите, бройте до четири. После задръжте дишането си и бройте до седем. След това издишайте през устата, като броите до осем.
Работеща стратегия е и списъкът „Задачи за правене”, защото дори и да си стоите вкъщи, със сигурност имате един куп неща за свършване. Затова нека този списък стои на видно място, като записаните в него задачи са не повече от 3-4, а в стресова ситуация е добре да се редуцират и да остане само една. Така ще имате за какво „по-приятно” нещо да се тревожите – дали ще изпълните или не задачките си за деня.
Опитайте се и да се вживеете в ролята на „тълкувател на дълбоки истини” – задайте си въпроса каква е вашата роля в този момент – може би тъкмо сега сте родителят, който най-съвестно помага на децата да научат уроците си; или тъкмо сега сте грижовният син, който успокоява родителите си и се грижи за тях; или тъкмо сега сте прилежният служител от голям хранителен супермаркет.
Сега, повече от всякога, е моментът да бъдем активни да си създадем малки моменти на щастие, предвид психологическите изследвания, че положителните емоции ни помагат да се справим с негативните ефекти от стреса.
Изпитвайте удоволствие от малките неща: на аромата на кафе, на топлия душ – ако не приемате тези детайли от деня на автопилот, давате шанс на мозъка си да ги преработи, приемайки ги за удоволствие, а това ще повиши серотонина – невротрансмитерът, известен и като хормона на щастието, който ще повиши настроението ви и ще ви накара да се почувствате по-спокойни.
Споделяйте и изслушвайте близките си – тази емоционална привързаност ще увеличи отделянето на окситоцин – известен като хормона на любовта, който има успокояващ ефект и снижава нивата на кортизол, отделян от надбъбречните жлези и известен като хормона на стреса.
Откривайте доброто около вас: При кризи се проявяват както най-лошите, така и най-добрите качества в другите. Преди седмици в социалните мрежи бяха разпространени кадри, на които се виждаше как хора се бият за тоалетна хартия. Появиха се и други клипчета – две деца с голяма количка, пълна със заветните пакети, които обикалят по домовете на възрастни хора в квартала и им раздават ролки. Виждаме лекари и медицински сестри, които работят извънредно, за да помагат на пациенти си. Филантропи даряват средства за откриване на лечение, доброволци – времето си, за да разнасят храна по домовете на непознати. Когато приемете положително тези неща, някак-си неосъзнато се изпълвате с надежда.
Тези психологически настройки имат потенциала да променят химическите вещества в мозъка и така имаме резерви да се справим и с други неприятни моменти през деня.
А в какво по-конкретно се изразяват тези резерви:
Ставаме по-издръжливи: Изследванията показват, че когато изпитваме положителни емоции при стресово събитие, ние по-бързо възстановяваме сърдечно-съдовата си система – казано накратко – кръвното ни се стабилизира по-бързо, когато умеем да запазим положителното си отношение към случващото се.
Засилваме имунитета си: съществуват проучвания, които отчитат, че при положителни емоции човек по-бързо се справя с грипа. Преди години са направени сравнения между две групи хора, умишлено заразени с вирус – онези, които изпитвали по-малко положителни емоции 2.9 пъти по-често проявявали сериозни симптоми на заболяването.
Мислим по-трезво: начинът, по който се чувстваме, влияе върху начина ни на мислене. Положителните емоции засилват способността ни да си съставяме вярна преценка, да взимаме правилни решения и да решаваме проблеми. Ако запазите позитивното си настроение, по-лесно ще се справите с предизвикателството – „домашно чрез дистанционната система на обучение”.
Сигурно сте чували да казват, че всеки тъмен облак има сребърна подплата. Може би е дошло време да го проверим и да излезем от кризата по-силни, съветва ни Леа Уотърс професор по психология в Университета в Мелбърн и член на съвета на Международната асоциация по позитивна психология.
