В света на фикцията отношението към големите корпорации е негативно – те са представяни като мощни машини, които функционират единствено с цел все по-голяма и по-голяма печалба, мачкат слабите и подкупват силните.
Има и филми – обяснения – такива, които са създадени по-скоро с цел да обяснят причините защо компаниите – великани се израждат.
„Основателят” (2016), The Founder е биографична драма на режисьора Джон Ли Хенкок.
В ролите: Майкъл Кийтън, Ник Оферман, Джон Карол Линч, Линда Карделини, Б. Дж. Новак.
Премиера: 23 юли 2020 година.
В основата на създаването на McDonald’s е залегнала толкова вълнуваща и тъжна история, че би било огромен пропуск да не бъде пренесена на киноекраните. Всичко започва със запознанството на Рей Крок (Майкъл Кийтън) с братята Макдоналд (Ник Оферман, Джон Карол Линч). Малката закусвалня на Дик и Майк е се е превърнала в малка сензация заради революционната си система за бързо хранене. Предприемчивият Крок веднага схваща, че на това ресторантче принадлежи бъдещето на Америка.
Той убеждава братята да му продадат франчайза и в края на краищата превръща McDonald’s в многомилиардна империя. Конфликтът между братята Макдоналд и Крок преминава през цялото повествование. Създателите на семейната мрежа се боят рожбата им да не изгуби качествата си, докато Рей търси всякакви начини да икономиса и да изкара колкото се може повече пари.
„Стив Джобс” (2015) е биографична драма на режисьора Дани Бойл.
В ролите: Майкъл Фасбендър, Сет Роугън, Джеф Даниълс, Койт Уинслет, Майкъл Стулбарг.
Премиера: 1 януари 2016 година.
„Стив Джобс” не е стандартният филм-биография, който показва живота на гения от раждането му да постигането на успеха. Арън Соркин, сценарист на филма и майстор в своето дело, е разделил сюжета на три части – три презентации на Apple: от 1984,1988 и 1998 година. Любопитното е, че ние не виждаме самите мероприятия, а наблюдаваме напрегнатата подготовка зад кулисите.
Чрез този метод Соркин успява да разкрие няколкото ипостаси на известната личност (Майкъл Фасбендър): на блестящ предприемач, на противоречив приятел и на труден баща. Ако филмът на Дени Бойл не ви е допаднал, има още един филм–биография за Стив Джобс: „Джобс: Империя на съблазънта” с Ащън Къчър в главната роля е по-типичен филм за жанра, който запознава зрителя с героя в началото на неговия път, когато той в един гараж заедно със Стив Возняк започнал да променя света.
„Социална мрежа” (2010) е биографична драма на режисьора Дейвид Финчър.
В ролите: Джеси Айзенбърг, Андрю Гарфийлд, Джъстин Тимбърлейк, Арми Хамър, Макс Мингела
Премиера: 28 октомври 2010 г.
„Социална мрежа” е още един бисер по сценарий на Арън Соркин. Този път в центъра на вниманието е младият Марк Зукърбърг (Джеси Айзенбърг) – амбициозен програмист и сърдит на бившата си приятелка студент в Харвард.
Именно гневът подтиква младежа за една вечер да създаде сайт, който предлага оценяване на момичетата. След тази шумотевица Марк привлича вниманието на финансово осигурените братя Уинкълвос (близнаците играе Арми Хамър), които предлагат на юношата да му помогнат в създаването на студентския сайт.
Обаче Зукърбърг заедно с приятеля си Едуардо (Андрю Гарфийлд) започват да осъществяват идеята по свой начин и правят истинска революция. Съвсем скоро за „Фейсбук” ще се заговори и извън стените на Харвард, а основателят му ще стане най-младият милиардер в историята.
„Тетрис” (2023) е биографична драма на режисьора Джон С. Бейрд.
В ролите: Тарън Еджертън, Никита Ефремов, София Лебедева, Антъни Бойл, Кен Ямамура
„Тетрис” е пример за биографичен филм, чието действие се върти около една важна сделка. Това може да не звучи много интересно, но в действителност създателите му са успели да създадат в добри смисъл на думата развлекателен филм с интрига и преследване с автомобили. Годината е 1980, Ханк Роджърс (Тарън Еджертън) е предприемач от Япония, който се захласва по игра, наречена „Тетрис” и иска, колкото се може по-скоро да закупи правата върху нея. За целта героят трябва да замине за СССР, защото създателят на играта е човек на име Алексей Пажитнов (Никита Ефремов). Но съветският програмист едва ли има думата: на Ханк му предстои да убеди правителството във важността на сделката, а също така да изпревари конкурентите.
Филмът на Беърд, най-известен на съвременния зрител със сатиричната комедия „Кал”, вероятно е един от най-любопитните прецеденти в индустрията на игрите. Фактът, че всенародно известният „Тетрис” е създаден не в Япония и дори не в САЩ, а в затворения за света СССР от скромния инженер Алексей Пажитнов предизвиква учудване дори сред руснаците, какво да кажем за чужденците. Уви, с това разчупването на шаблона по отношение на комунистическата държава приключва. Но и това стига, за да е филмът наистина интересен.
Годината е 1988 г., Лас Вегас. Ръководителят на компанията Bullet-Proof Software Ханк Роджърс (Тарън Эджертън) посещава изложба на игри, за да представи свой нов продукт. По време на мероприятието Ханк се натъква на стенда с „Тетрис” и веднага се влюбва в него. Обзет от желание на всяка цена да придобие правата върху играта, Роджър заминава за Москва, за да се срещне лично с изобретателя ѝ Алексей Пажитнов (Никита Ефремов), който работи в една от държавните структури. Уви, Роджърс не е единственият заинтересован от купуването на „Тетрис”.
Заедно с него в СССР пристигат още неколцина бизнесмени, преследващи същата цел. Подозрителните чужденци, желаещи да се напечелят за сметка на Съюза, веднага привличат вниманието на КГБ.
Още на етапа на монтажа на „Тетрис” става ясно, че във филма ще има анимационни вложки. Съмнителното по днешните реалии режисьорско решение до голяма степен се обяснява с носталгичния дух на филма, чието действие поради случайно или специално стечение на обстоятелствата се развива през годината, когато се появява култовият „Кой натопи заека Роджър” на Робърт Земекис.
„Тетрис” определено не е бил създаден, за да повдига остри политически въпроси или за пореден път да порефлексира върху надпреварата във въоръжаването от времето на студената война. „Тетрис” е бил създаден, за да върне зрителя в детството му – поне онези от нас, които някога, преди 20 години, след училище бързаха да се приберат вкъщи, за да поиграят с приятели на „Супербратята Марио” на 16-битовата приставка Nintendo.
Що се отнася до антиутопичната Москва във филма, тя не претендира за кой знае каква достоверност. Едни ще я сметнат за холивудска измислица, други – за самоирония на кинаджиите над собствените им утвърдени стереотипи за комунизма. Според мнозинството от кинокритиците по-голямата и по-добрата част на „Тетрис” се разиграва в Москва, до степен на абсурд напомняща карикатурния „Метрополис“ на Фриц Ланг и това е смешно до немай-къде.
Още по-смешно става, когато в кадър се появява надутият злодей в лицето на служителя на КГБ Валентин Трифонов, който прилича едновременно на Кашчей Безсмъртни – главният злодей в руските приказки – и на Саша Белов от „Бригадата”.
Но най-интересното започва, когато предприемчивият американски бизнесмен Ханк Роджърс и скромният съветски инженер Алексей Пажитнов отиват в тъмната, опозиционната част на Москва, където необсебените от идеята за справедливо равенство хора танцуват под звуците на The Final Countdown на групата Europe, мечтаят за джинси „Левис” и бутилка „Кока-Кола“ и твърдо вярват, че бариерите все някога ще бъдат премахнати. В тази сцена напълно различните на пръв поглед герои най-накрая показват, че имат помежду си нещо общо– вътрешната свобода, която им позволява да мислят по-нашироко, да вършат повече, а понякога и направо да си позволяват нещо абсолютно немислимо като пътуване от Америка в съветска Москва.
Обикновените и понятни мотивации и безхитростните диалози на главните герои на „Тетрис” ги уподобяват на двумерните фигурки от старите компютърни игри – и ако Ханк Роджърс притежава всички най-светли черти на капитализма (живот в името на далечна мечта и непоклатима вяра в самия себе си), то Алексей Пажитнов носи в себе си най-доброто от комунизма (живот в името на важна цел и несломима вяра в общото благо за всички). Както често се случва, противоположностите се събират, за да се допълнят взаимно и да обменят някакъв важен опит. В контекста на филма всяка от двете противоположности не само добре и с тънък усет разбира другата, но и приема важността на принципите ѝ, те се стараят да намерят обща допирна точка, а не поредната причина за вражда. В този смисъл „Тетрис” е съвършена кинотворба за дружбата.
