Изложба за историята на Чехословашкия клуб в България

Тя е посветена на 130 години от учредяването и дейността на чешката и по-късно чехословашка земляческа организация. Експозицията е подготвена с подкрепата на Министерството на външните работи на Чешката република.

Още от 70-е години на XIX век чешки и словашки граждани участват активно в икономическия, научен и обществен живот на България. През 1892 г. те се обединяват в сдружението „Чех“, което през годините променя своето име, разширява дейността си, но и до днес запазва основната си функция – да събира чехите, словаците и техните приятели в страната.

Тази земляческа общност развива собствена културно-просветна дейност, като в различни времеви периоди издава свой вестник, участва в основаването на училища, включва се в дейността на физкултурните дружества „Сокол“ и много други.

Експозицията показва не само историята на Чехословашкия клуб „Т. Г. Масарик“, но представя с увлекателен разказ и снимки приноса на чехи и словаци в развитието на Българската държава.

От изложбата ще научите повече за братя Прошек, за д-р Константин Иречек, за проф. Мърквичка и за Ярослав Вешин. Специално място е отделено и на инициативите, които и до днес клубът продължава да развива.

Изложбата може да бъде разгледана до 15 януари 2023 година.

За да бъдете подготвени, припомнете си кои са братя Прошек. За тях през 2014 г. Любомир Халачев, тогава ректор на НАТФИЗ, заснема документалния филм „Поучителната история за живота на братя Прошек“. Поводът – 130 години от откриването на бирената фабрика „Братя Прошек“.

Сценаристът Влади Киров разказва за нелекия път на  двамата братя от родния им град Бероу в Чехия, през  Виена, до  България. Операторът Емил Пенев заснема красиви исторически места и пейзажи от българска природа, в която Георги и Богдан се влюбват до такава степен, че се прекръщават с български имена.

Филмът разкрива и че братя Прошек са едни от авторите на градоустройствения план на модерна София, построили са първата печатница в столицата, първата фабрика за тухли, като първата електрифицирана сграда в България е тяхната пивоварна.

Построили са „Орлов мост” и „Лъвов мост”, както и първата софийска жп гара.

Константин Иречек завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните. Неговата дисертация е озаглавена „История на българите“ и е написана с подкрепата на много българи, сред които и Марин Дринов.

Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г., на руски през 1878 г., а по-късно е издадена и на български език – през 1886 г., 1888 г. и през 1929 година.

Изследването на Иречек представлява първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си.

Когато Иречек пристига в България през 1879 г. с намерение да помогне за изграждането на държавността й, той е силно разочарован от онова, което наблюдава в Учредителното събрание.

В „Български дневник“, издаден в няколко тома през 1995 г., може да прочетем колко възмутен е бил Иречек: „Политическата борба е по балкански грубо омаскаряване. За българите досега програма значеше: Х. е вагабонтин, свиня, недоук; Y. е бабаитин, побойник; Z. е магаре. И под тези букви да поставят лица от либералната или консервативната партия”.

Той прави мрачна прогноза: „Българските кланета ще се повторят още веднъж, сиреч, българите ще се изколят помежду си” и споделя, че вече има една илюзия по-малко  – блянът да цивилизова България.

Въпреки че се разделя с тази своя илюзия, Константин Иречек работи с цялата си енергия и страст за България – организира учебното й дело, създава редица културни институти и работи за опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.

Затова е и награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I през ноември 1883 година.