Развитието на изкуствения интелект стигна до там, че с него вече се правят опити да се оценяват произведения на изкуството. Става дума не само за цената им, а за това какви емоции провокират те в хората. Учените вече са създали няколко инструмента за арт оценка с изкуствен интелект, но все още не могат да се похвалят с особен успех.
Отдавна не е новина, че изкуственият интелект може да създава произведения на изкуството, приличащи на тези, сътворени от човека. През 2019 г. бяха показани изложби на произведения на изкуството, създадени с алгоритъм на изкуствения интелект, наречен Ai-Da. Картините можеха да бъдат разгледани в Tate Modern Gallery и в Barbican Center в Лондон.
Тогава бе направена специална анкета сред посетителите и се оказа, че 75% от интервюираните не могат да направят разлика между произведенията на Ai-Da и тези на живи художници.
Тази година стана ясно, че учени от Станфордския университет и от още няколко други изследователски центъра са използвали изкуствен интелект по специален проект, с цел да прогнозират каква би била реакцията на един събирателен образ на зрителя спрямо определено произведение на изкуството.
Проектът се нарича ArtEmis и учените, работещи по него, провеждат онлайн проучване сред целеви групи какви емоции и чувства предизвиква в тях определена картина. В проучването са участвали 6400 души, които са оценили около 81 000 картини, нарисувани в 27 различни стила и в 45 жанра, създадени в периода от XVI век до наши дни. Най-малко петима души е трябвало да си кажат мнението за една от всичките 81 000 картини. Те са посочвали каква емоция предизвиква тя в тях, а освен това са обяснявали причината. По този начин са били събрани около 439 000 примера за емоции, предизвикани от визуални произведения на изкуството. Въз основа на събраните данни изкуственият интелект вече може да прогнозира какви чувства би могла да провокира у вас определена картина.
Един от примерите, с който учените нагледно демонстрират резултатите си, е картината „Звездна нощ“ на Ван Гог. Изкуственият интелект реагира на нея по следния начин: „Заради сините и белите цветове в тази картина имам чувството, че сънувам“.
Други фокус групи, участващи в изследването, трябвало да прочетат описанията, генерирани от изкуствения интелект. В 50% от случаите те били категорични, че оценките на картините са дело на човешки разум. Но все пак учените обръщат внимание, че понякога емоциите, провокирани от живописните платна, са доста ирационални и в много случаи дори любител на изкуството не може да предаде чувствата си, камо ли да ви ги обясни. От друга страна описанията, които дава изкуственият интелект, не са толкова разнообразни и креативни, колкото тези, които правят хората. Все пак това са първите резултати от проекта и според провелите експеримента – макар и скромни, те са многообещаващи.
Ще замени ли изкуственият интелект арткритиците?
С изкуствения интелект се правят опити да се оценява и музикално изкуство. Учени от университета в Невада подбрали около хиляда кратки видеоклипа, в които любители свирят на пиано. След това клипчетата били предоставени на професионални пианисти, които трябвало да ги оценят по десетобалната скала. Резултатите били генерирани в специална машина за оценка с изкуствен интелект. После се направил друг опит – нова серия от видеоклипчета, придружени отделно и от аудиозапис, била предоставени за оценка и на машината, и на живи музиканти. При 65% от случаите, когато изкуственият интелект и човекът имали достъп само до аудиозаписа, оценките им съвпадали. Когато били ползвани и видеозаписите, съвпадението било при 75 от случаите.
Как се случва това остава загадка, но най-вероятно изкуственият интелект оценява хиляди малки детайли, като например способността на пианиста да изсвирва с една ръка две ноти, които са далеч една от друга, или пък умението му да свири бързо дълги пасажи.
Все пак арткритиците не трябва да се притесняват – подобни „оценяващи“ машини с изкуствен интелект все още трудно могат да намерят практическо приложение. Не на последно място това се дължи на факта, че механизмите за взимане на определени решения чрез изкуствен интелект често пъти са неразбираеми дори за самите програмисти. Освен това създаването на работещ „оценяващ“ инструмент изисква генерирането на огромни бази висококачествени и разнообразни данни, а пред подобна трудна по обем задача, всеки би предпочел оценката на живия човек. Тя би била интуитивна, артистична и най-вече базирана на индивидуалния опит.
