Днес – 14 април, когато се отбелязват 90 години от смъртта на един от големите руски поети на ХХ век – футуристът Владимир Маяковски (1893-1930), изследователите на живота и творчеството му бързат да съобщят най-новите си открития.
Оказва се, че в своя кръг от близки и познати той бил известен с високата си лична хигиена и с това, че отстоявал идеята за здравно образование за всички.
Според сътрудници в музея „Маяковски” неговата нетипична за времето чистоплътност се дължи на нещастен случай в семейството – баща му умира от отравяне на кръвта, след като си порязал палеца. Това преживяване остава траен отпечатък върху Маяковски през целия му живот. Някои дори го наричат певец на преварената и заклет враг на непреварената вода.
Изследователите обаче не се наемат да коментират как би реагирал Маяковски на разразилата се пандемия, ако живееше в пролетта на 2020 година. Все пак доста актуално звучи стихът му „Крачи стомилионна маса със сто милиона маски” (Шагай, стомиллионная масса, // в ста миллионах масок) – финалът на стихотворението му № 17.
Друго любопитно обстоятелство от живота му е, че в продължение на два месеца – от 28 декември 1922 г. до 28 февруари 1923 г. Маяковски се подлага на самоизолация. Това не било заради някаква върлуваща епидемия, а, защото имал уговорка с приятелката си Лиля Брик, която обича през целия си живот, а срещата си с нея – през юли 1915 – определя като „най-радостната в живота си”.
През двата зимни месеца от 1922 г. и 1923 г. Маяковски излиза от дома си само за да отиде на работа в редакцията на „Известия”. Поетът използва времето, прекарано вкъщи, в стаята си, за да пише стихове. По-известно произведение от този период е прочутата му поема „Относно това” (Про это).
Отношенията между Лиля Брик и Маяковски били в немалка степен садомазохистки. Брик, която е известна като „музата на руския авангард” и в живота си има три брака – с литературния критик Осип Брик, с военачалника Виталий Примаков и с писателя Василий Катанян, обожавала Маяковски, но най-вече като поет. За това и съзнателно го карала да страда – смятала, че това калява духа му и прави стиховете му още по-добри.
Изследователите потвърждават, че Лиля Брик била потресена от самоубийството на Маяковски, макар и да допускала, че той е способен на подобно нещо – той често споделял, че има натрапчиви мисли да се застреля, а и много се страхувал от старостта.
Все пак Маяковски и Лиля Брик били израсли в епохата на декадентството, когато доминиращата философия сред литературните кръгове се свързвала с отвращението към самия себе си и към света изобщо, със скептицизма по принцип, с насладата от извратеността и грубия хумор, както и с вярата, че креативният дух зачерква логиката на природните закони.
За това според изследователите не е учудващо и че Лиля Брик се самоубива – макар и на 87 години.
Все пак, колкото и да ни убеждават, че го е направила заради философията на декадентството, трябва да отчетем и още един факт. След смъртта на Маяковски Лиля Брик посвещава живота си на неговото популяризиране.
Веднага след самоубийството на приятеля си пише специално обръщение до Йосиф Сталин. Именно след него Маяковски официално е обявен за най-добрия и талантлив поет. Освен това Лиля Брик участва в издаването на пълните му томове, създава първия му музей в Москва. Ето защо със сигурност не й е било никак лесно да приеме действията на цензурата в края на 50-е години, която се опитва изцяло да изтрие името й от биографията и творчеството на Маяковски. Все пак и 90 години след смъртта му стиховете на Маяковски са обичани от мнозина. И в тях се чувства и влиянието на музата, и любовта на Маяковски, който се обръщал към Лиля с думите: „Ти не си жена – ти си изключение”.
