В пловдивската галерия „Капана“ от днес (11 май – Денят на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий) може да видите „Вместо автопортер“ – първата самостоятелна изложба на художника Людмил Георгиев. Ето няколко причини да бъдем провокирани от изкуството му.
„Всичко хубаво е извън творбата“ – казва художникът Людмил Георгиев. Подобно изказване веднага провокира въпроса – но защо тогава е посветил живота си на изкуството?
Кой е Людмил Георгиев?
Роденият на 11 януари 1962 г. Людмил Георгиев още от 1987 г. участва в голям брой национални и регионални графични изложби. Негови творби са избирани и за редица международни изложби в Италия, Германия, Австрия, Полша, Сърбия, някогашна Македония и Япония. Прави индивидуални изложби в Париж, Белград, Берлин, Франкфурт. Носител е на български и чуждестранни награди.
През 2018 г. създава и първата по рода си у нас галерия за графично изкуства – Grafikart. „За него изкуството на графиката е поле за общуване с Другите“ – пише кураторът на изложбата „Вместо автопортрет“ Пламен Петров.
Освен това от 2017 г., в сътрудничество с Министерството на културата на България, Людмил Георгиев на всеки две години организира Национален конкурс за графика – класически техники.
Изложбата „Вместо автопортрет“
По-голямата част от включените в експозицията творби са създадени през изминалата година и са абстракции – отвъд формата и емоционалната конкретност. Людмил Георгиев е чужд на специфичната самодостатъчност на човека на XXI век, който постоянно се любува на себе си – в огледалото, в отразяващата повърхност на стъклените витрини, в екрана на смартфона. И е превърнал „автопортрета“ – selfie в любим жанр. Вместо автопортретите Людмил Георгиев ни представя овладени в графика трасета за размисъл и чувстване, маршрути за разговори, малки пътечки за игра и бягство от разочарованията.
Специално за Banker Special кураторът на изложбата Пламен Петров, който повече от година пряко наблюдава процеса на създаване на картините на Людмил Георгиев, коментира:
Както домакинята бяга от разочарованията в приготвянето на изискани ястия, така и Людмил Георгиев бяга от своите разочарования в играта между графиката и живописта.
На изкушените да видят изложбата, Петров дава отговор и на въпроса защо, въпреки че за Людмил Георгиев: „Всичко хубаво е извън творбата“, той не спира да рисува и експериментира с плочи, игли, линии, мастила, печатни преси. Причината – стремежът или просто инатът – въпреки всичко да се опита да улови тъкмо в границите на картината „хубавото“ – изживяно, все още случващо се или очаквано.
