Вечеря в луксозен ресторант. Атмосферата е деликатна, интимно ароматна, приятна музика, споделена от приятна компания, красиво аранжирана маса с елегантни прибори, меню, написано на езика на поезията, чаша грижливо подбрано виноhellip; И ястия, композирани като произведения на изкуството, доставящи истинска наслада със специфичното си ухание и вълшебен вкус. Казват, че човек трябва да яде, за да живее, а не да живее, за да яде. Това обаче не изключва специалното отношение към храната не само като необходимост, но и като източник на удоволствие. Именно на това се основава философията на гурме културата.
Понятието ldquo;гурмеrdquo; произлиза от френското ldquo;gourmetrdquo; и означава ldquo;гастроном; познавач и ценител на добрата храна и напиткиrdquo;. Думата се среща още и като гурман (gourmand), но в този случай може да се тълкува и в смисъл на човек, който обича храната в големи количества, чревоугодник, лакомник. ldquo;Гурмеrdquo; е навлязла в езика и като прилагателно, описващо изискани ястия, в чието приготвяне и начин на поднасяне са вложени специално старание и творчество. Често понятието се свързва с представата за претенциозност и снобизъм, но това е твърде едностранчиво тълкуване. ldquo;Гурмеrdquo; е не просто изискана храна, приготвяна по специални рецепти от висококачествени продукти. Това е и белег за определен стил на живот, светоусещане и самооценка. Не става дума за недостъпен лукс, а по-скоро за изкуството да глезиш сетивата си с познание и финес, превръщайки храненето в ритуал, който носи и емоция, а не просто усещането за пълен стомах. В световен мащаб от модна тенденция гурме кухнята постепенно е придобила измеренията на културен феномен и това е показателно за потребността от повишаване качеството на живота във всеки аспект.
Култивирането на възприятията и уменията на ценителя на изисканата кухня са в основата на една цяла индустрия. И тя излиза извън рамките на отварянето на уютен и неприлично скъп ресторант. Главните готвачи са със звезден статут, а заведенията им си съперничат за благоволението на изтъкнати кулинарни критици, за признание от ежегодните международни гурме-форуми, за титлата ldquo;Най-добърrdquo;, присъждана от различни печатни и електронни издания и, не на последно място, за одобрението на клиента. Талантът да готвиш така, сякаш боговете те напътстват, определено носи удовлетворение, слава и пари. Те пък водят след себе си възможност за разширяване на дейността. Някои от най-добрите шефготвачи в света успяват да превърнат изкуството си в доходоносен бизнес – издават готварски бестселъри, водят свое риалити шоу, създават гурме-школи за любители и за професионалисти, отварят ресторанти на други континентиhellip; И това е само фрагмент от картината на съвременния гурме лайфстайл. За ценителите с възможности е особено привлекателен кулинарният туризъм. Водени от известен майстор-готвач, в чиято школа се учат как да рафинират сетивата си и да готвят, гурме последователите посещават емблематични с превъзходната си кухня кътчета по целия свят. Актуална информация за най-апетитните дестинации предлага прочутият кулинарен пътеводител The Michelin Guide. Това е и всепризнатата институция, която периодично присъжда от една до три звезди на ограничен брой ресторанти за изключителните им качества. Подобни заведения намират и място в годишната класация на 50-те най-добри в света на престижното английско списание Restaurant. За 2008 година в призовата тройка са:
El Bulli в Испания
Това специално заведение за трети пореден път заема първата позиция в Европа и в света. Ресторантът на прочутия шеф-готвач Феран Адриа печели безупречната си репутация благодарение на иновативните техники и авангардния, и несъмнено креативен подход към изкуството на приготвяне на храната. Самият майстор-готвач твърди, че неговата кухня се различава от останалите, защото изисква определен тип психологическа нагласа. Иначе казано, човек не отива в El Bulli, за да се нахрани, а за да се наслади на неповторимо изживяване.
Професионалната (и ожесточена) конкуренция между реномираните ресторанти обаче не пречи на приятелството между Адриа и главния готвач на втория в класацията – култовия ресторант
The Fat Duck
в селцето Брей (в близост до Лондон). Хестън Блументал е самоук гений, наричан още ldquo;кулинарният алхимикrdquo; заради експерименталния му и изследователски подход в готвенето. За него са от значение не само красивата композиция и стилното поднасяне на ястието, но и молекулярният състав на продуктите, тяхната съвместимост, както и влиянието на ароматите, вкуса, текстурата. В менюто на The Fat Duck са включени блюда като студена испанска супа от червено зеле със сладолед от зърнеста горчица, сладолед от бекон и яйца с френски тостерен хляб и карамел от гъби, овесена каша с охлюви, сорбет от сардини, шоколадово вино. Не по-малко прочут е собственикът на френския ресторант
Pierre Gagnaire
на ул. ldquo;Балзакrdquo; в Париж, нареден на трета позиция в класацията на най-добрите. Пиер Ганер, или ldquo;готвачът на богатитеrdquo;, както още е известен, е емблематична фигура за фюжън движението, носител на три звезди Michelin и притежател на гурме ресторанти в Лондон, Хонг Конг, Токио
Разбира се, САЩ са сред лидерите в гурме индустрията. Ресторантите на майстор-готвача от световна величина Томас Келър също намират място в подредбата на ldquo;50-те найrdquo; на списание ldquo;Restaurantrdquo;. На пето място е култовият
The French Laundry
в Калифорния, а веднага след него е Per Se в Ню Йорк. Въпреки солените цени местата в двете заведения на единствения американец, носител на три звезди Michelin, са резервирани с месеци напред. И не защото заведенията са хитът на сезона, а поради факта, че името Келър е емблемата на гурме кухнята в САЩ и гарант за качествен, прецизно организиран празник за сетивата.
Така е по света. У нас гурме културата също добива популярност през последните години, макар и не в мащабите, присъщи на Европа, Азия и САЩ. В България не липсват ценители на високия клас храни, напитки, обслужване и всички останали привилегии, характерни за лайфстайла на заможните хора. Положителна е инициативата на Българското гурме общество да лансира гурме културата у нас, както го правят подобни общества в Европа и в света. Неправителствената организация се е заела с амбициозната задача да организира за отбран кръг от по дванадесет тематични събития годишно, подчинени на определен елемент или цяло направление от областта на високопрофилната кухня, на питиета, пурите, дрехите, бижутата и аксесоарите.
Хората с по-скромни възможности обаче също имат възможност да се поглезят с екзотични кулинарни изкушения, стига да разполагат с въображение, сръчност и време. Телевизията дава достъп до някои майсторски тайни в кулинарията, печатните медии обръщат все повече внимание и на здравословната,
и на красиво поднесената храна. ИНТЕРНЕТ предлага хиляди гурме рецепти за приготвяне в домашни условия. Изисканото аранжиране на масата и вълшебната атмосфера, създаващи уют, са въпрос на естетика, която човек би могъл да култивира в себе си, ако уважава собствената си личност и околните.
Гурме културата не е резултат от елитарните прищевки на привилегированите, а от потребността да се изпитва удоволствие – естетическо, физическо и емоционално. Вниманието към детайла, високото качество и специалното визуално представяне на един продукт е внимание към ценителя. Това го отличава от обикновения консуматор, възпитава у него вкус към живота и го кара да се чувства прекрасно.
