Освежаващ обяд със салата „Цезар „, класическа пица „Маргарита“ или следобедно кафе с плодова мелба са част от всекидневието на милиони хора в цял свят. Названията на тези и други любими ястия се срещат в менюто на всеки добър ресторант, но малцина знаят, че произходът им е свързан с реални исторически личности, които на практика са техни кръстници.
Предястия
Салата „Цезар “ (Caeser Salad)
Една от най-известните салати е кръстена не на императора Юлий Цезар, а на Цезар Кардини, собственик на италиански ресторант в Тихуана, Мексико. Дъщеря му Роса разказва, че когато веднъж в средата на 20-те години на ХХ в. запасите в кухнята свършили, баща й импровизирал с наличните продукти и така се появила новата салата. По онова време Тихуана става популярно място за ценителите на алкохола и добрата кухня заради сухия режим в САЩ. А „Салатата на Цезар“ се превръща в един от харесваните специалитети. Оригиналната рецепта включва крехка маруля, пармезан, рохки яйца, лимонов сок и крутони , овкусени с чесън, полети със сос „Уорчестър“. Салатата се приготвяла направо на масата пред клиентите.
„Карпачо (Carpaccio)
Ястието, което се приготвя от тънко нарязано говеждо месо, е сервирано за пръв път във Венеция през 1950-а по време на изложба, посветена на художника Виторе Карпачо. Приликата между цвета на месото и наситените нюанси на червеното в платната на Карпачо е повод за специалитета да получи името твореца. Иначе ястието е приготвено за пръв път от Джузепе Чиприани специално за графиня Амалия Моцениго. Лекарите препоръчали на аристократката да консумира сурово месо. Днес понятието карпачо се свързва не само с говеждо, а с всякакви видове тънко нарязано сурово месо и риба, овкусено с лимон, пармезан или салата.
Сандвич (Sandwich)
Десетките разновидности хлебчета с вкусен пълнеж са съименници на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич. Той живял през ХVIII в. и бил страстен картоиграч, който не искал да прекъсва любимото си занимание дори за да похапне. Затова поръчвал на камериера си да му сервира месото между парчета хляб, така че хем да е удобно за консумация без вилица, хем да не цапа любимите карти. Новото ястие заинтригувало и останалите участници в игрите и всички започнали да си поръчват „като Сандвич“.
Основни ястия
„Бьоф Строганов “ (Beef Stroganoff)
Типичен представител на руската кухня „Бьоф Строганов “ е богато ястие от телешко, гъби и сметанов сос. Негов кръстник е граф Павел Александрович Строганов, въпреки че не той е измислил рецептата. Всъщност неин автор е готвачът на известния руски пълководец, който участва със специалитета си на кулинарно състезание в Санкт Петербург. От средата на ХIХ в. „Бьоф Строганов “ става популярно блюдо в редица държави, като всяка добавя по нещо ново за нюанс.
„Шатобриан “ (Chateaubriand)
Друго ястие, което носи името на известна личност, но е измислено от личния й готвач, е „Шатобриан“. Франсоа Рене Шатобриан е френски писател и дипломат, живял и работил през ХIХ век. Докато е посланик в Англия, неговият готвач приготвя крехка телешка пържола в специфичен размер, сервирана в сос от бяло вино и дребен лук. Обикновено „Шатобриан “ се предлага „за двама“, тъй като големината на крехкия къс филе е достатъчна точно за две порции.
Пица „Маргарита“ (Pizza Margherita)
Класическата италианска пица всъщност има „кралски“ произход. Историята разказва, че докато пътували за Неапол, Маргарита Савойска и съпругът й крал Умберто опитали три вида пица. Кралицата харесала най-много тази с моцарела, домати и босилек, напомнящи цветовете на италианския трибагреник. Това е и причината популярната и днес пица да носи името „Маргарита“.
Стриди „Рокфелер “ / Oysters Rockefeller
През 1840-а Антоан Алкиаторе открива в Ню Орлиънс ресторант, който носи името му – „Антоан“. С времето синът му поема работата в семейното заведение. През 1899-а потомъкът на Алкиаторе създава ястие, което се превръща в запазена марка, а рецептата му се пази в тайна и до днес. Специалитетът, който представлява стриди, запечени в масло, залети със сос от пюрирани зеленчуци, носи името на Рокфелер по аналогията – най-богатият американец и най-богатият сос. Алкиаторе-младши създава рецептата като алтернатива на френските охлюви, които били особено дефицитни по това време.
Десерти
Торта „Сахер “ (Sachertorte)
Разкошната торта „Сахер “ е един от символите и на Виена. Шоколадовият сладкиш с лек пълнеж от кайсиево сладко, гарниран със сметана, е създаден през 1832 г. от Франц Сахер. Когато бил 16-годишен чирак, трябвало да замести болния готвач и да приготви специален десерт за принц Метерних и гостите му. Тортата удовлетворила вкуса на височайшите особи, а Франц продължил да учи и работи усърдно. През 1976-а синът му Едуард открива хотел „Сахер“ във Виена, а в наши дни 5 декември е обявен за празник на тортата „Сахер „.
Десерт „Павлова“
Десертът във формата на голяма целувка с хрупкава обвивка и мека вътрешност, покрит с бита сметана и пресни плодове, е вдъхновен от известната руска балерина Ана Павлова. Той е създаден в нейна чест през 1926-а по време на едно от турнетата й в Австралия и Нова Зеландия. Оттогава двете държави си оспорват правото да бъдат родина на сладкиша. И макар че везните натежават в полза на Нова Зеландия, в съседна Австралия десертът е също толкова популярен.
„Мелба „
Един от любимите десерти, особено в топлите месеци, е мелбата. Популярният сладолед, гарниран с плодове, сметана и всичко, което ви хрумне, всъщност носи фамилното име на австралийската оперна прима Нели Мелба. През 1892 г. певицата гастролира на сцената на „Ковънт Гардън “ в ролята на лебед. В нейна чест френският кулинар Огюст Ескофие създава десерт, украсен с фигура на лебед, покрит с праскови в „гнездо“ от ванилов сладолед. По-късно десертът е модифициран и сервиран при откриването на хотел „Карлтън“ в Лондон. Фигурата на лебеда е заменена с праскови, съчетани с малиново пюре.
