Френският документалист Фредерик Кастенед е направил забележително проучване върху генно-модифицираните растения, които днес заемат 11% от обработваемите площи на земята.
Документалният му филм „ГМО – лъжи и истини” („OGM – Mensonges et vérités”) е създаден през 2016 г., но преди дни се излъчи отново по телевизионния канал ARTE. Поводът е, че преди 25 години започва масовото заливане на световния пазар с ГМО-соя, която днес се използва в почти всеки продукт.
Какво точно се случва през 1995 г.? Американската компания „Монсанто” пуска на пазара генно-модифицирана соя, в която е инжектирала специален ген, за да й осигури по-успешно справяне с плевелите.
Кастенед представя цялата история на генно-модифицираните храни, тръгвайки от годините преди появата им. Филмът му е изпълнен с всевъзможни обрати, като се започне от скъпоструващи патенти, мине се през огромни обезлюдени площи, в които са засадени единствено генно-модифицирани растения и се стигне до яростта на членовете на активистката група „Доброволни косачи — унищожители на ГМО”.
Но макар и в кадрите му да са заснети твърде гневни реакции, филмът е не толкова разобличителен, колкото образователен.
Кастенед със съчувствие разказва за безбройните неуспешни битки на американските земеделци срещу ордите безпощадни насекоми. Без съмнение фермерите мечтаели за онзи допълнителен ген, който ще направи растенията им по-устойчиви на атаките на ожесточените вредители. И наистина – голяма била радостта им, когато подобен ген се появил. Още по-щастливи били, когато можели спокойно да пръскат с всякакви хербициди и плевелите до един загивали, а те можели да събират богата реколта.
В един момент обаче радостта им в очите бавно започнала да гасне – оказало се, че освен гмо-насажденията нищо друго не виреело. В периметър от хиляди километри около тях нямало пукнато дърво, камо ли някаква тревичка. А цената на семената се увеличава, след като доставчикът Monsanto официално забранил да се садят семена от предишния сезон. И както ясно показва филмът, Monsanto не се колебае да атакува, неспазилите забраната.
Monsanto пренебрегва всякакви различни гледни точки – независимо дали става въпрос за учени от Международната агенция за изследване на онкологичните заболявания, противници на монопола му в Гана, американски потребители, настояващи за етикети, на които да има предупреждения, че в храните им ГМО, или масово разболели се аржентинци.
В Аржентина специално подобряването на реколтата на рапицата се изразява в скок от 7% на 10 процента, докато площите, засети с генно-модифицираното растение представляват 50%, а обемът на пестицидите скача с 850 процента.
За разлика от обещанията на ГМО-производителите насекомите и бурените – натрапници успяват да се пренастроят към новите монокултури и ги унищожават с още по-голяма стръв. И днес аржентинците плащат висока цена за генно-модифицираните си култури.
Защото, както казва в края на филма биологът и генетик Пиер-Анри Гуйон: „Преди може би рядко можехме да се похвалим с богати реколти, но днес имам усещането, че директно ядем отрови…”
