След почти 180-годишни непрестанни спорове, тъй желаната от Обединеното кралство и Кралство Испания територия най-накрая получи официален статут.
Историята на британската отвъдморска територия е доста шарена. След разпада на Римската империя през 711 г. Гибралтар (от арабски „планина Тарик“) става владение на маврите. Към 1602-а е вече част от Кралство Испания. Ала Утрехтския мирен договор от 1713 г., засягащ Войната за испанското наследство (1701-1714), отрежда, че Гибралтар е владение на Великобритания. Това, разбира се, води до нестихващи вековни спорове между двете монархии.
От 1966-а започват нови, но и безрезултатни преговори между Испания и Великобритания за нов статут на Гибралтар. Само след година, на 10-ти септември 1967 г., по време на референдум, 99% от жителите на Гибралтар желаят той да остане владение на Великобритания, което допълнително отежнява отношенията между британската отвъдморска територия и Испания. Близо 16 години родината на Пабло Пикасо държи границата си с Гибралтар затворена.
Ала само преди броени дни Гибралтар най-накрая се присъедини към официалния списък на британските градове. По информация на испанската медия El Debate, новият статут на бившата испанска колония е свързан и с по-ранните тазгодишни чествания по случай платинения юбилей на кралица Елизабет Втора.
В интерес на истината, Гибралтар е със статут на „британски град“ още от 1842 година. Той бил предоставен лично от кралица Виктория, но заради административни грешки, бил столетия пренебрегван.
