Днешният рожденик – американският художник Джаксън Полък (28 януари 1912 г. – 11 август 1956 г.), който е едно от емблематичните имена в абстрактния експресионизъм – е описван като творец, страдащ от алкохолизъм. Това е и причината да си отиде твърде млад от този свят – кара пиян и катастрофира с автомобила си на 44-годишна възраст. Но картините, които оставя, далеч не са плод на алкохолно опияние.
Полък е известен с „капковата“ си техника на рисуване, която превръща платната му във вихрушка от шарки, капки и пръски.
Творбите му са изложени в авторитетни музеи – в Музея на модерното изкуство (MoMA) в Ню Йорк и в „Тейт Модърн“ в Лондон, но въпреки това един от известните арт критици – Робърт Коутс – описва творчеството му като „неорганизирани експлозии на случайна енергия, следователно лишени от дълбок смисъл“.
Робърт Коутс обаче е опроверган – доказват го изследователи от университета Universidad Autónoma Metropolitana в Мексико, които използват в проучването си специален метод – „фрактален анализ“. Името му произхожда от латинското прилагателно, fractus (изменен, неправилен), а самият метод се използва в различни медицински изследвания. При прилагането му спрямо картините на Джаксън Полък учените доказват, че с времето техниката и модела на изпълнение, които следва, се променят – стават все по-сложни. Тази еволюция е свързана с важния събития в живота твореца.
„Използвахме специални статистически методи, за да оценим сложността на моделите в картините на Полък в периода от 1930 г. – 1950 г.“, обяснява един от изследователите Хосе де Исус Алварес-Рамирес. Екипът му анализира 30 платна на Полък, създадени в продължение на две десетилетия, като проучва цветните им петна и контури. Благодарение на фракталния анализ могат да се обособят два периода в творчеството на Полък: между 1937 г. – 1938 г. и 1945 г. – 1946 година. Те са свързани с важни епизоди в живота на абстракциониста – през първия период е под влияние на посещавания през 1936 г. експериментален уоркшоп по живопис, воден от мексиканския художник Давид Алфаро Сикиерос. През втория – живее и твори на острова Лонг Айлънд, в щата Ню Йорк.
В крайна сметка екипът на Алварес-Рамирес доказва, че „върховите постижения в творчеството на Полък са постигнати в годините преди 1950-а, а след това настъпва момент на творчески упадък“.
Важен момент в това изследване е, че предлага различен подход при оценяване на произведенията на изкуството. Според Алварес-Рамирес често изкуствоведските подходи са субективни и противоречиви, но когато има модели за естетическа оценка с количествени показатели те могат да дадат допълнителна информация или просто да допринесат за по-справедливо отношение към изкуството.
