Детските конкурси за красота – за или против?

Майките на момичетата вероятно са изкушени да ги пратят на някой курс за модели, а вероятно и дори да ги запишат като участнички в някой конкурс за красота. Звучи страхотно, но е добре и да се познават някои минуси на подобни инициативи.

Как са се появили детските конкурси за красота?

Детските конкурси за красота съществуват най-малкото от 1855 година – тогава известният цирков предприемач и бизнесмен Финиъс Тейлър Барнъм организирал конкурс под названието „Национално шоу на бебетата”, в който участвали 143 деца. След успеха в Ню Йорк Барнъм организирал детски шоу програми в Бостън, Олбани, Цинцинати и Балтимор. „Бейби парадите” станали хит в цяла Америка. През 1904 г. Томас Едисън дори избрал това събитие за сюжет на един от първите си филми.

В началото на XX век в САЩ станали популярни конкурсите „Най-хубавото дете”, които обикновено се провеждали на американските панаири. Съревнованията били част от по-мащабно движение за благополучие на бебетата, което се стремяло да се бори с високите показатели на детската смъртност и заболеваемост. Шоуто се представяло като опит да бъдат обучени родителите на новите начини за отглеждане и защита на децата им от болести. Победителите получавали парична награда. През 1915 г. в конкурса участвали 200 000 деца от цялата страна.

Конкурсите „Най-хубавото дете” и детските паради били спрени през 1950 г. заради високата заболеваемост от полиомиелит. През 1961 г. се състоял първият детски конкурс за красота. Всяко лято от 1961 до 1971  година в развлекателния парк „Палисейдс” в Ню Джърси всяка седмица се провеждало мероприятието „Малката мис Америка”.

Огромният му успех не останал незабелязан от предприемачите и из цялата страна започнали да се организират регионални детски конкурси за красота. Скоро те започнали да имитират състезанията за възрастни: малките участнички се надпреварвали в категории като „Талант” и „Облекло за вечеринки” (детски еквивалент на вечерно облекло).

Какво представляват детските конкурси за красота днес?

Зародилите се в САЩ конкурси за красота за деца продължават да са много популярни в родината си. В Америка редовно се организират стотици такива конкурси, в които могат да участват деца от няколкомесечна възраст до 16, а понякога и до 18-годишна възраст. Конкурсите са „естествени” (natural) и „бляскави“ (glitz).

Последните предполагат участниците да бъдат ярко гримирани. Съревнованията може да имат специфични изисквания и да включват различни състезания: тематични ревюта, конкурс за костюми и таланти, отговаряне на въпроси, зададени от жури, фотоконкурс.

Всичко звучи страхотно, но срещу детските конкурси за красота има и много критики. Някои от най-яростните им противници ги наричат „Пазари за месо”. Други твърдят, че инвестициите в тях не си струват.

Заради тези конкурси родителите, особено в Съединените щати, харчат хиляди долари не само за костюми и козметика, но и за подготовката на децата. Тя може да включва тренировки със специални треньори, услуги на визажист, фризьор, професионален хореограф и други специалисти, които правят от момичетата „принцеси”.

За участието също се плаща такса, тъй като при подобен тип конкурси победителите обикновено получават парична награда.

Детските конкурси за красота започнаха да се излъчват по телевизията в Съединените щати. Шоуто „Короновани дечица” беше предавано по канал TLC от 2009 г. до 2016 година — всяка седмица то събираше средно 1.3 млн зрители. Успехът му породи цяла поредица произхождащи от него предавания, например риалити шоуто „Майки танцуват” и”Сладураната Бу-Бу”.

Участниците в шоуто „Короновани дечица” се превръщаха в истински звезди, една от най-известните истории на успеха е триумфът на Изабела Барет. Първия си милион тя изкарва едва на 7-годишна възраст, а на 16 – вече е собственик на две марки на дрехи, а състоянието ѝ се оценява на повече от 2 млн. долара.

В същото време в някои държави, например във Франция, организирането на такива съревнования е забранено със закон – за такова нещо може да получите 2 години затвор или голяма глоба.

Ето и кои са основните критики срещу детските конкурси за красота

Родителите слагат на участничките тонове грим, водят ги на солариум, слагат им изкуствени коси и ресници, нокти, зъби, а понякога стигат и до съвсем радикални мерки. През 2011 г. стана известно, че майката на една от участничките в американския конкурс за красота Кари Кемпбъл е инжектирала ботокс на осемгодишната си дъщеря Бритни, за да изглежда тя по-добре от съперничките си. Заради това била лишена от родителски права. През 2014 г. във Флорида майката на друга от участничките я хранела с тении, за да успее момичето да отслабне за конкурса.

Бивша участничка в британския детски конкурс за  красота Брук Бридуел си спомня детството си: „На пет години исках само да играя навън с приятели и да се цапотя. Но майка ми ме откъсна от приятелите ми и ме превърна от палаво дете в кралица на красотата. Мразех гримовете, лака за коса и изкуствените зъби. Но най-мразех да ме карат да ходя в солариума и всеки път плачех. Това беше три пъти седмично по 20 минути”.

Шоуто „Сладураната Бу-Бу” беше посветено на семейството и на всекидневието на Алана Томпсън, шестгодишна участничка в конкурса, участвала преди това в „Коронованите дечица”. После се разбрало, че майка ѝ Джун Томсън ѝ давала енергийната напитка „Go Go Juice”, за да е по-активна. Заради това родителката била сочена като пример за жесток родител.

В Русия пък Даяна Бекоева участничка в детски конкурс за красота си спомня как членове на журито триели със салфетка лицата им, за да видят колко са гримирани, дърпали ги за плитките, за да видят на коя са изкуствени и на коя – истински. И наистина имало куриозни случаи – плитката на едно от момичетата останала в ръката на един от членовете на журито.

Детските конкурси за красота са критикувани и заради още едно обстоятелство – според детски психолози те учат момичетата да виждат във външността си източник на успех, награди и внимание. Психологът Кендрик Карлтън коментира: „Детските конкурси за красота учат момичетата, че най-доброто, което могат да правят, е да се възприемат като съвкупност от части на тялото. И това, ча възрастните така акцентират върху външността им, в бъдеще довежда до разстройства на храненето, проблеми със самооценката и отношенията”.

Бившата участничка в американските конкурси за красота Хайди Геркин казвала, че конкурсите сериозно са повлияли на самооценката ѝ, тъй като през цялото ѝ детство някой я оценявал и коментирал външността ѝ:

„Спечелих конкурса, но след това една дама от журито ми каза: „Никога повече не си връзвай косата, ушите са ти щръкнали”. И до ден-днешен ми е чоглаво с вързана коса.”

Хайди Геркин също си признава, че конкурсите за красота развалили отношенията ѝ с жените, защото като дете я учели да се отнася към другите момичета като към съперници: „В света на конкурсите може да възприемате някои хора като приятели, но в действителност те само търсят слабостите ви и ги използват срещу вас”.

Не са последно място родителите оказват сериозен натиск върху децата си, настойчиво изисквайки от тях да победят. Заради това загубата се възприема като голям провал.

„Малко по малко това подкопава увереността ви във вас самите. Тъй като майка ми харчеше ужасно много пари за подготовката ми за конкурсите, тя след това ми оказваше огромен натиск да побеждавам. Беше доста неприятно” – разказва за опита си като участничка в детски конкурси Брук Бридуел.

В шоуто „Коронованите дечица” имаше родители, които умишлено превръщаха децата си в секссимволи. През 2011 г. излезе епизод с участието на тригодишно момиче, облечено като героинята на Джулия Робъртс във филма „Хубава жена”. Пак по това време една четиригодишна участничка пародираше кънтри певицата Доли Партън – майката на участничката ѝ беше сложила изкуствени гърди и я беше облякла с прилепнала рокля.

За проблема със сексуализацията на децата на конкурсите за красота започна сериозно да се говори през 1996 г., когато беше убита шестгодишната Джонбенет Рамзи. Тялото ѝ беше намерено в мазето на дома на семейството ѝ в Колорадо, смъртта беше настъпила от удушаване, на тялото бяха открити следи от изнасилване. Няколко месеца преди това тя се беше появила по телевизията доста разголена и силно гримирана.

Случаят „Джонбенет“

Възможно е именно популярността на Джонбенет – поради участието ѝ в конкурсите за красота, да е предизвикала убийството ѝ, но нещата не са толкова еднозначни.

Случаят с Джонбенет Рамзи още не е разрешен – убиецът не е открит.

Един от заподозрените е брат ѝ Бърк, за когото се смята, че има известни особености в поведението. Доказателства за вината му няма. Подозират се и бащата (че я е изнасилил и убил) и майката (че го прикрива). Основанията затова са подозренията, че майката е повторила с химикал текста на анонимно писмо, напечатано на принтер, в което се иска откуп за момичето. Графологичната експертиза не го доказва. Майката страдала от раково заболяване, в момента на изчезването на Джонбенет била в ремисия, наскоро била излязла от болницата. Полицейското разследване с обвинителен уклон към родителите съсипва семейството. Майката -Патриша Рамзи умира от рак, бащата, собственик на преуспяваща компютърна фирма, губи всичко и в момента (ако вече не е пенсионер) работи в дъскорезница. Не се доказва никакво участие на родителите в убийството или прикриването му.

Има обстоятелства, които говорят, че убийците са били двама – единият е оставил сперма върху бельото на момичето, а другият е проникнал в нея с дървена дръжка от четка. ДНК анализът (проведен наскоро) показва, че спермата е на външен човек. Освен това има насоки, които водят към човек, запознат с някои подробности от живота на семейството, например с това какъв годишен бонус е получил бащата. Точно такава сума е поискана като откуп за Джонбенет в анонимното писмо, чийто автор го е оставил  в къщата при убийството, вероятно смятайки, че тялото на момичето няма да бъде открито веднага.

Не е разследвана задълбочено евентуална връзка между убийството на Джонбенет и прислужницата на семейството, която имала син, по това време 16-годишен.

Независимо кой е убиецът, след случая „Джонбенет“ върху конкурсите за красота се стоварва цял ураган от критики – и от страна на журналисти, и от различни обществени организации. Въпреки това и до днес в САЩ детските конкурси за красота продължават да се провеждат и да се предават по телевизията.

Защо родителите продължават да го правят?

Въпреки критиките срещу детските конкурси за красота, родителите на участничките неуморно ги защитават и се опитват да докажат на всички, че съревнованията имат положително влияние върху децата. В американския сленг има дори израз pageant mom – конкурсна майка. Тези родителки са убедени, че изпитанията, през които преминават децата им, им носят само плюсове и никакви вреди.

Привържениците на конкурсите твърдят, че те помагат на децата да развиват увереност в себе си, тренират стремежа им към победа, учат ги да се сприятеляват с други деца. Те са убедени, че тези конкурси по нищо не се различават от спортните или музикалните състезания. Например Кари Джоунс от Тексас, майка на участничка в детски конкурс за красота, казва: „Опитвам се да науча Меган да се явява пред публика. Когато беше малка, тя беше много стеснителна”.

Кристин Шърман, чиято осемгодишна дъщеря стана модел на есенната корица на списанието Pageant World през 1996 г., споделя, че светът на детските конкурси измъква много деца от черупката им. „Дъщеря ми се подготвяше 11 месеца. Тя вече танцува и пее, има няколко национални титли. Мисля, че конкурсите са нещо страхотно, защото децата развиват положително отношение към себе си”.

Критиците на родителите, които пращат децата си на конкурси за красота, често ги обвиняват, че те се опитват да се самореализират за сметка на децата. Бившата участничка в детските конкурси за красота Кристал Браун-Татум, спомняйки си миналото, казва: „Виждах, как майки правеха втора ипотека на дома си, за да купуват рокли. Хората живееха във фургони, но харчеха хиляди долари за конкурсите. Честно казано, мисля, че много майки си повишават самооценката за сметка на дъщерите си. В малък град да си кралица на красотата е чест”.

Психотерапевтът Мартина Катрайт смята, че родителите губят способността си да различават своите потребности от потребностите на детето. Катрайт е посещавала конкурси за красота, за да изследва феномена pageant mom:

„Днешните конкурси за красота са многомилиардна индустрия. Входната такса в съчетание с екстравагантните костюми и грима увеличават разходите на участниците до няколкостотин, ако не и до няколко хиляди долара. Много родители вземат рисковани финансови решения”.

По думите на психолога такива родители са готови на всички тези жертви заради редкия шанс по някакъв начин да си спечелят слава.

По време на подготовката за детските конкурси за красота момичетата с часове се занимават с треньори, родителите често ги лишават от почивка. Например Катрайт разказва: „Малките участнички, които наблюдавах, имаха много напрегнат график. Конкурсите започваха в 10 сутринта, но децата ставаха много рано, за да им направят прическа, да ги гримират и да ги облекат. Конкурсът продължаваше приблизително до 14.00 часа без почивки. Следобедният сън не се одобряваше, за да не се развалят прическите. Някои майки ми казваха, че са давали на дъщерите си захар и кофеин, за да не заспиват”.

Заради тези условия много критици на тези конкурси гледат на тях именно като на детски труд. Обаче законите за експлоатацията на детския труд в много страни, в частност в САЩ, не обхващат детските конкурси за красота.