Денислав Димчев, който е определян за най-известния тиктокър в България, вече е дипломиран бакалавър по „Маркетинг и мениджмънт“ от университета „Риджънт“ в Лондон.
За своите 22 години Димчев е създал най-успешния уеб сериал у нас „Кървава Луна“, който има над 1.5 млн. гледания. Песните му – „Сафари“ (от юли 2022 г.) е с над милион гледания, „Писна ми“ (от юли 2020 г.) – с над 3 млн. гледания, „Връзката прекъсна“ (от август 2019 г.) – с 5.7 милиона гледания.
Тези успехи неминуемо провокираха в нас въпроса – дали не са го разколебали от следването. След като вече е постигнал такива резултати, дали не се е замислял има ли смисъл да продължава да учи, да се явява на огромен брой нелеки изпити, да пише дълги курсови работи, след като вече гради доста успешна кариера.
„Не трябва човек да поставя всички яйца в една кошница – винаги трябва да има резервен вариант“ – отговаря Денислав и допълва:
„А и моята специалност е „Маркетинг и мениджмънт“ и до голяма степен ми помогна да стигна до правилната аудитория, до точната таргет група. Заради това в нито един момент не съм съжалявал, че отделям доста голяма част от времето си за подготовката за изпитите, за курсовите работи, защото знам, че това е важна част от живота.
Освен това със сигурност трябва да подплатя креативната част от онова, което правя, и с маркетинг, и с мениджмънт.
Защото голяма част от успеха – и на сериала, и на песните, и на видеата, е, че са „маркетирани“ правилно – към точната аудитория.
Това са нещата, които се изучават в университета. И докато учех теорията, имах възможността да я прилагам и на практика“ – споделя Денислав.
На въпрос дали е имал обратна връзка от преподавателите си – дали са били запознати с това, което прави, и дали са му давали съвети как да стане по-добър, той отбеляза, че те най-вече са били фокусирани върху преподаването на материала си, който им е по програма. В същото време разказа любопитен случай.
На третата година от следването му, когато върнали половината випуск в университета, а на другата – дали възможност да продължи обучението си онлайн – вариант, който Денислав предпочел, един преподавател по бранд мениджмънт, го попитал:
„Как така си изкарал най-висок резултат от всички студенти в курса, при положение, че дори не съм ти преподавал на живо, а само онлайн?“
Тогава Денислав му показал с какво се занимава през последните 3-4 години и в някакъв смисъл получил обратна връзка.
Преподавателят му се усъмнил в постиженията му, защото като специалист, най-добър в сферата си, имал някакви предварителни очаквания и не смятал, че някакъв студент от България изведнъж ще получи по-добри резултати от хората, на които той директно е давал насоки в живота, защото е имал с тях пълноценен, жив контакт.
На въпрос дали по време на следването си е успял да създаде трайни приятелства, Денислав обяснява:
„В университета създадох доста малък кръг от приятели и не съм сигурен дали те ще са трайни. Защото, докато всички се опознаем, ни трябваше доста време. После започна пандемията и нямахме възможност да си станем близки, останахме си по-скоро познати – имаш към кого да се обърнеш, ако нещо не си разбрал в лекцията или има някаква промяна в груповата работа на курса.
Така че не мисля, че съм създал трайни приятелства, на които мога да разчитам. Бях през първия семестър и половина в Лондон, после заради пандемията се върнахме обратно в държавите, от които идвахме. На третата година ни разделиха на половина – можеше да си изберем дали да отидем на място или да продължим онлайн, но аз вече работех по проектите си и реших, че ще се справя дистанционно.
На мен лично Лондон не ми допадна като град – за мен е доста студен и забързан и всички си следват тяхното ежедневие. Там не могат да се създадат приятелски контакти, докато в един по-малък град, като Аахен в Германия, например, където имах съученици, които отидоха да учат – там, те си създадоха голяма общност и с българи, включително.
Докато в Лондон всички живееха твърде отдалечено един от друг – нямаше струпване на много студенти на едно място и всичко беше доста по-сложно. Но предполагам, че ако човек попадне на правилната група от хора, със сигурност няма да мисли като мен. Просто аз нямах такава възможност“ – признава Денислав.
След това ни разказва какво е представлявала дипломната му работа, с която е защитил бакалавърската си степен по маркетинг и мениджмънт.
Отнела му целия втори семестър, дори и част от първия – когато трябвало да представи идеята си. Трябвало да напише дипломна работа за бранд – или предварително зададен, или по избор.
В същото време трябвало да засегне въпрос от сферата на маркетинга, който до този момент не бил разглеждан в големи подробности. С една дума – трябвало сам да си направи проучването, да събере информация от различни източници, да попълни въпросници, да изготви по тях графики и така по някакъв начин да допринесе за развитието на маркетинга.
Засегнал темата за инфлуенсър маркетинга, тъй като до голяма степен това е нишата, с която се занимава, но го разгледал в контекста на случаите, когато той влияе негативно върху даден бранд.
Един от най-популярните примери затова е рекламата на Pepsi с Кендъл Дженър. Съдържанието й накратко – по време на антирасистки протест моделът отваря кенче с безалкохолната напитка и сякаш решава всички проблеми на света.
Тази реклама предизвиква много критики и самият бранд загубва доста голяма част от акциите си.
Друг такъв пример е с бюти инфлуенсъра – Джеймс Чарлз, обвинен за расистки изказвания и за отправяне на неприлични предложения на малолетни. След тези обвинения марките, които той рекламира, и с които дори има създадени модни линии, претърпяват тежки финансови загуби.
Любопитното наблюдение, до което достига Денислав, е, че за западния свят – за САЩ и Великобритания, е много по-характерно хората да бъдат отблъснати от даден бранд заради известната личност, която го рекламира. В същото време в Близкия изток и в Азия не се наблюдава подобна зависимост. Там движещият фактор в маркетинга е красотата, а не дали даден инфлуенсър с поведението си се радва на доверието на почитателите си. В Азия просто използват лицата на актьорите и моделите си, а не се опитват да създадат някаква връзка с клиентите си на емоционално ниво.
За финал разбрахме от Денислав, че въпреки че има задълбочен поглед върху маркетинга в световен мащаб, той предпочита да остане в родината и тук да се занимава с продуцентство. Смята, че в България има доста голямо поле за развитие, а и с онлайн сериалите дава платформа на по-младото поколение да се развива.
След подобна заявка – дали има някой съмняващ се в потенциала му или и той е разубеден – като преподавателя в университета „Риджънт“ в Лондон, за когото Денислав честно си призна, че му е забравил името.
