В големите германски компании жените-мениджъри сред членовете на надзорните съвети все още са рядко явление.
По-добра е ситуацията едно ниво по-ниско в йерархията на управлението, което означава, че няма недостиг на потенциални кандидати за най-високите позиции. До този извод е стигнала консултантската компания Boston Consulting Group (BCG), след анализ на ситуацията в 100-те най-големи германски компании, чиито акции се търгуват на фондовия пазар.
Сред мениджърите на средно равнище всеки пети шеф е жена, а на най-долното ниво в управленската пирамида са дори 23 процента. Това е два пъти повече, отколкото в топ мениджмънта: на самия връх, едва всеки десети мениджър е жена. В жаргона на бизнес консултантите средните и по-ниските управленски нива се наричат „тръбопровод на талантите“. „В този „тръбопровод” има достатъчно жени, които биха могли да заемат топ позиции“, отбелязва Никол Войгт, управляващ директор на BCG.
Преди няколко години в Германия си поставиха за цел да направят топ мениджмънта по-„женствен“. Но засега, според бизнес анализаторите, промените се случват много бавно. През последните три години жените са се увеличили само с три процентни пункта сред старшите ръководители на групи. При този темп броят на мъжете и жените сред топ мениджърите ще се изравни едва през 2050 г., според проучването на BCG.
Жени – топ мениджъри: ситуацията в Европа
Анализаторите са съставили и своеобразна класация на европейските държави според броя на жените на висши ръководни длъжности в 50-те най-големи компании. Очевидният лидер сред 27-те държави от Европейския съюз е Източна Европа. В Румъния и Естония бизнес дамите са 32% от служителите във висшето звено. В Литва и България – 30 процента, в Латвия – 29 на сто. Германия, обаче, е почти в опашката: тя дели 24-то място с Хърватия. Преди тях е Чехия, след тях – Австрия и Люксембург.
В някои германски компании се наблюдава намаляване на висшия мениджмънт. Ако вземем първите 30 компании в борсовия индекс DAX, жените са дори с шест по-малко, отколкото през 2019-а. Друго проучване, проведено в началото на октомври от германско-шведската фондация AllBright, установи, че с настъпването на пандемията делът на жените на висши позиции във фирмите в Германия намалява. Ярък пример е SAP, производител на софтуер за управление на предприятия. През миналата година компанията за пръв път бе оглавена от американката Дженифър Морган, заедно с германеца Кристиан Клайн.
Морган влезе в историята като първата жена, начело на концерн от индекса DAX. Но шест месеца по-късно договорът й бе прекратен. Заради пандемията беше решено, че отговорността за действията на ръководството на концерна трябва да бъде „силна и недвусмислена“ и тази отговорност беше съсредоточена в лицето на Клайн.
В същото време експертите виждат силата на водещите екипи именно в разнообразието на техния състав. „Компаниите, сред чиито корпоративни ценности е многообразието, са по-успешни и иновативни“, казва Никол Фогт от BCG. Според нея оперативната печалба на такива фирми е с девет процентни пункта по-висока.
Повече жени – повече успех?
Зависи ли икономическият успех пряко от броя на жените сред бизнес лидерите? „Все още няма емпирични доказателства за това, нито в едната, нито в другата посока. Често се правят преждевременни заключения въз основа на статистическа връзка“, казва Катарина Вролих от Германския институт за икономически изследвания. Данните за ситуацията във висшия мениджмънт в различните европейски страни също имат широк обхват на тълкуване. Румъния и България са в топ 5 по брой жени във висшия мениджмънт, но икономиките на тези страни не могат да се нарекат успешни. И обратно, Люксембург, една от най-богатите страни в света, има най-негативен резултат в това отношение според класацията на BCG, съставена въз основа на данни от Европейския институт за равенство между половете (EIGE).
И все пак ситуацията при жените лидери в германските компании е по-лоша от тази във фирмите в Нидерландия или Франция. Например, в базираната в Мюнхен Sixt, която предоставя услуги за наем на автомобили, топ мениджърите са само мъже и официално няма стремеж това да се промени. В същото време има много жени с амбиции и лидерски умения, признава в интервю Александър Сикст, един от мениджърите на фамилния бизнес: „Въпреки това, общите условия често са непривлекателни за жените и понякога дори не позволяват съвместяването на семейството и кариерата“.
Авторите на изследването от Бостънската консултантска група призовават политиците да помогнат за подобряване на условията за жените. Сред конкретните предложения са прозрачност на информацията за дела на жените в ръководството на различни нива на мениджмънта и уредена със закон квота за жените.
