Япония отдавна се е доказала като една от най-иновативните и развиващи се държави в света. Затова едва ли е чудно, че гражданите ѝ са открили техника, чрез която да отглеждат дървета върху дървета:
Вековната техника
Дайсуги (台杉) е въпросният японски термин, който буквално се превежда като „кедър на платформа”. Това е техника на близо 8 века, свързана с отглеждането на повече дървета, без да се налага тяхното изсичане. Едно от местата, където тя може да бъде видяна и до ден днешен, е в гората Китаяма, намираща се на север от град Киото, където навремето е била широко практикувана.
Всичко започнало през XIII в., когато на мода било Сакия-зукури (数寄屋造) – движение в японската архитектура, което набляга на фиността, деликатността и естетиката, използвайки само натурални материали. Един от главните строителни материали, разбира се, била дървесината – особено кедровата.
Грижата за кедровите дървета
Японците отдавна научили, че ако оставят дънера на японския кедър (Cryptomeria japonica) непокътнат, след като са отрязали горната му част, от него могат да поникнат поне още няколко напълни нови стволове: по-дълги, по-гъвкави и по-силни.
За да се постигнат оптимални добиви от тези дървета, които естествено растат по-бързо от останалите, лесничеите ги подрязват на всеки 2-4 години. Целта на тази операция е не само да се предотврати разрастването на дървото в ширина, но също така и да се премахнат всички излишни клони, оставайки само голи стволове с няколко листа на върха.
След 20 години новопоявилите се стълбове са достатъчно здрави и дълги, за да бъдат отсечени – едновременно или частично, осигурявайки нова партида дървесина за строежи. Това се дължи на факта, че едно кедрово дърво, чийто дънер остане непокътнат, може да живее до 300 години.
Решение срещу обезлесяването
През последните години светът стана свидетел на масовата и неконтролируема сеч на дървета, което доведе на обезлесяването на немалко гори в световен мащаб – включително и тази в Амазония. Затова не е чудно, че множество учени търсят най-различни начини, за да спрат тази екологическа криза.
Някои от тях предлагат култивирането на японския кедър. Макар и ендемичен (биологични видове, чието разпространение се ограничава върху определен район) за Япония, през последните години той бива успешно засаден както в други азиатски страни, така и в някои европейски. Такъв пример е Франция, където вече се среща в регионите Лангедок-Русийон, Нормандия, Лимузен, Бретан и остров Реюнион.
