Държавното подпомагане – т.е. парите на българския данъкоплатец или субсидията от Националния филмов център за новия български филм „Блаженият“ е 840 000 лева. Той ще има своята премиера на 14 март, от 20.30 часа в кино „Люмиер Лидл“ в рамките на 25-ия Международен София Филм Фест. Но дали след това ще успее да достигне до българските зрители на голям екран, остава под голямо съмнение. Тук ви разказваме най-интересното за филма и защо има риск, ако пропуснем прожекцията на 14-ти март, да не успеем да му се насладим на голям екран.
1. Историята
„Блаженият“ е създаден по книгата на Емил Андреев – „Боби Блажения и Другия американец“. Тя е по действителен случай – през 1939 г. в България, в хотел „Солун“ в Лом отсядат бъдещият американски президент Джон Ф. Кенеди (1961 – 1963) с негов придружител – хубавец, приличащ на Кларк Гейбъл. Сервира им Пръвка – красавица, която днес е на 92 години и живее в ломското село Мокреш. Емил Андреев разказва, че се вдъхновил за повестта си от американски роман, посветен на разузнавателната мисия на Кенеди в Европа през юли – август 1939 година. Целта й – трябвало да разбере защо има толкова много фалшиви германски марки в Америка и какво се готви Хитлер да прави.
Целият сюжет е низ от истински случаи. В една от сцените, например, – героят на Стефан Денолюбов – аптекарят и настойник на Боби – се бръсне и когато вижда в огледалото как в дома му нахлуват комунисти, които искат да го арестуват, посяга да се самоубие с бръснача, само и само да не попадне в ръцете им. Така е направил и прототипът му.
2. Метафорите
Случващото се с главния герой – полуделият фармацевт Боби, който има дарбата да вижда в бъдещето, е метафора за българската съдба. „Какво ли не ни се случва в новата ни история – към кого ли не се лашкаме поради различни политически обстоятелства. Но в крайна сметка оставаме невинни и чисти като наследници на тази велика държава със силен дух“ – обяснява писателят Емил Андреев.
3. Епохата
В „Блаженият“ присъстват няколко епохи. За снимките е избран град Русе, тъй като там има най-много запазени автентични сгради от 30-те години. Във филма има уникални кадри – от унгарски архив, представляващ изселване на евреи от Австрия към Палестина по Дунава.
„Дунавските градове имат сходна съдба – те са проводници на европейската култура – най-вече на Австро-унгарската империя, когато тя е в разцвета си през XIX век. И цялостната градска култура, която минава през дунавските градове и се смесва с балканската култура, е много интересна като явление. Русе (Русчук) символизира на тези процеси“ – обяснява Емил Андреев.
От своя страна операторът Кирил Проданов разкрива, че за да изобрази епохата преди 1944 г. във филма, основната цел е била да се чувства носталгия по нещо, което никога няма да се върне.
„Изпитвам меланхолия по Третата българска държава, която бива екзекутирана през есента на 1944 година. Младите актьори няма как да я познават, но те имат дарбата да компенсират липсата на исторически и личен опит и се справиха! Освен на ниво разум и на ниво емоционалност“ – не пести похвали режисьорът Станимир Трифонов.
4. Актьорският състав
В „Блаженият“ има два кинодебюта. Факт е, че зрителите добре познават Лорина Камбурова от малкия екран, но сега ще я видят за първи път и на голям. Тя е в ролята на неустоимата Кати – детската любов на Боби. И актьорът, който изпълнява ролята на фармацевта, изгубил разсъдъка си при бомбардировките в София през януари 1944 г., също е дебютант. Той се казва Александър Тонев.
„Имахме идея да скъсаме с клишетата със Стефан Денолюбов, който в момента е звезда за българските мащаби. Искахме той да изиграе нещо различно и той го направи с голям мерак. А Николай Урумов ми е талисман“- разкрива още Станимир Трифонов и добавя, че не е снимал голям филм или сериал без участието на БНТ и.. Николай Урумов.
5. Благодарността
По време на пресконференцията, на която бе представен „Блаженият“ (9 март), режисьорът Станимир Трифонов призна, че се чувства неудобно, че по същото време не може да е на поклонението на своя учител – режисьорът Иван Терзиев („Г-н Никой“, „Мъже без работа“, „Силна вода“, „Селцето“).
Ето защо използва случая публично да му благодари:
„Ако нещо сме научили, това е било от Иван Терзиев“.
6. Реката
В „Блаженият“ виждаме Дунава в различни цветове и епохи. „Това е митологична река, разделяща два свята“ – обясняват от екипа. Заради кадрите, на които железницата върви до самата вода – на едно място край Белене, от екипа ходили специално да доснимат. Но си е струвало.
7. Разпространението
С промените в Закона за филмовата индустрия разпространението на „Блаженият“ ще е силно затруднено. За да се появи един филм на голям екран в различни кина из страната, разпространителите му трябва да получат това право, като се явят пред Финансовата комисия в Националния филмов център. Но тъй като според последните законодателни промени трябва да се изберат нови нейни членове – по нови правила, разпространението на филма на голям екран ще се забави с месеци. „Всичко с промените в Закона за филмовата индустрия започва от кота нула“ – възмущава се режисьорът Станимир Трифонов.
Иначе към продуцента на филма Пламен Йорданов от „Инкомс проджект“ има предложения „Блаженият“ да бъде разпространен в Канада на платформи на американски компании, които захранват пакети на HBO и Netflix. „Не мога да им го дам сега – първо искам да го дам на българския зрител, с чиито пари е направен“ – признава Йорданов и добавя, че проблеми с разпространението имат и други негови колеги.
8. Откровенията
Режисьорът Станимир Трифонов взе повод от последните промени в Закона за филмовата индустрия, за да разкаже какъв бизнес реално представлява правенето на кино.
„Средният хонорар на един режисьор е бруто 30 000 лева и като имате предвид, че този филм е правен пет години, т.е. 60 месеца, като разделите сумата, ще излезе, че средномесечното възнаграждение на един режисьор е 500 лева и то при неплатени данъци!“
Все пак за да разведри обстановката Трифонов разказа следната случка:
„Навремето правих един сериал –„Хайка за вълци“. Отиваме в Ловеч през 2000-та година. Градът е мъртъв – изкрадени са даже решетките за шахти в пешеходната зона, та хората в тъмното си обръщаха краката наобратно. Виждам мой състудент от Търново: „Ей, Станимирка, о, киното! Мангизи, батко, артистки нощем, уиски. Жестоко!“ И аз отговарям: „Верно, жестоко!“ А той вика: „Аз съм на борсата и тя свършва…“ Така че го взехме в екипа. Изкара три дни, но не можах и очичките му да видя, а той: „Станимирка, аз ще си ходя. Не е за мен тази работа – 16 часа да вися като бастун – егати артистките, уискито – нищо такова нема…“
9. Цитатите от Библията
Името на филма идва от деветте евангелски блаженства. Писателят Емил Андреев си спомня как на погребението на баща му прототипът на Боби седял в ъгъла, в черквата, и си шепнел блаженствата. Във филма също ще ги чуете: „Блажени бедните духом… Блажени плачещите.. Блажени кротките…Блажени гладните и жадните за правда….“
А преди да изгуби разсъдъка си, Боби чете на глас следния стих в Библията: „И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм“.
Гледайте филма и ще разберете защо той е толкова важен. И защо Лорина Камбурова, без да сме пророци, тази година ще спечели десетки награди…
