На 4-и май от 19.00 часа на сцената на Театър Българска армия ще може да видите празничното представление – „70 години Театър Българска армия“. Ден преди това разговаряме с директора на театъра Мирослав Пашов, който идва задъхан от генералната репетиция.
По време на нея най-много критики от страна на режисьора – Владимир Люцканов – отнася осветителят, който има нелеката задача бързо да сменя светлините на прожекторите, тъй като освен действието на сцената, зад актьорите се прожектират кадри с емблематични епизоди от живота на Театъра на армията. За да си я припомните, може да видите и рубриката на сайта на Театъра – „70 години в 70 лица“.
От колко време подготвяте спектакъла?
– От две години го чакаме,но от десет дни го подготвяме. Времето се скъси, защото имахме по-спешни, изостанали неща, които трябваше да довършим. А те бяха изостанали заради продължилата твърде дълго пандемия, заради която отлагахме премиери. Но нека да не мислим сега за това.
Имаше ли нещо положително, което научихте от периода на пандемията?
– Да, научих, че в Театъра на армията има изключителна дисциплина. До обяд получавахме информация за болни или контактни и до вечерта реорганизирахме програмата – така представление имаше. Не сме лишавали зрителите си от възможността да бъдат на театър – заменяхме с това, с което можем, и по този начин не сме ги разочаровали. Освен това нашите актьори не са изпадали в нездравословно психическо състояние – през цялото време на пандемията бяха изключително отговорни и коректни към театъра си.
Кое е основното послание на предстоящия спектакъл „70 години Театър Българска Армия“?
– Всички чакаме… актьорите чакат хубави роли и срещата с публиката, която да ги аплодира. Чакат да бъдат щастливи и добри. И сме напълно откровени, като казваме и от сцената „Луди сме, луди сме“. Защото във всеки актьор има по няколко човека – тази вечер е Хамлет, на следващия ден е прислужник.
За Вас ролите са повече – имате и административни задачи за решаване, вероятно работите и по стратегически планове, свързани с реформи след COVID-пандемията.
– Не, не ни е зададена някаква конкретна тема по отношение на каквато и да било реформа. Все още продължават мерките за след COVID-пандемията. Те сигурно в скоро време ще се изчерпат, но засега по отношение на заплатите има защита. Това е радостно, защото две тежки загубени години много трудно се възстановяват в рамките на месец –два. Поне една година трябва да мине, за да се възстанови публиката от преди пандемията. Но нека не се връщаме към този етап – абсурдно е да работиш на 30% и 50% места и публиката да е с маски.
А по отношение на реформите – в последните години, а и от времето, в което съм директор, Театър Българска армия не е изпадал във финансови затруднения и си е изкарвал парите – в началото ни даваха като бюджетни средства по 2.50 лв. на 1 лв. от продаден билет, сега по 3 лева.
Само да уточним за читателите ни – Вие сте директор от 2010-а година.
– Да, сега от няколко дни имам нов мандат.
И представихте нова концепция?
– Да. За мое щастие от 1995 г. съм в Театъра на армията. Бил съм на честването и на 50-атата годишнина, и на 60-атата годишнина, а сега съм и на 70-атата годишнина. Познавайки добре историята на театъра, имам здрава, стабилна основа, а историята е показала какво е необходимо, за да съществува един такъв театър в добро творчество и финансово състояние и линията, и посоката, в която вървим, е правилна
Имало ли е моменти, в които ви се е искало с тези актьори и режисьори, с които сте започнали да работите през 90-е години, да продължите да се срещате и днес – заради отношението им към професията, например.
– Имах изключителния късмет и щастие да се срещна с колегите, които виждате от фотографиите в коридора – това бяха не само изключително талантливи актьори, но и невероятни човеци – много свестни хора в живота. На мен ми се падна една от тежките задачи – между 2010 г. и 2014 г. да направим смяната в поколенията. Това бе много тежък и труден процес. Но съм щастлив, че наложих един принцип, въз основа на който в този театър може да се влезе. И хората уважават и ценят труда си и качествата си. Който може да устои и издържи, продължава напред и заради това и резултатите са положителни. Другото е, че всички прекрасни актьори, с които съм работил в този театър, минаха на заплащане към така нареченото пенсионно, но въпреки всичко си останаха актьори в театъра.Те до последно играят на сцената. И много се гордея с това – всички колеги, които имат желание и възможност, работят на сцената – по едно, по две, по три неща – но са тук сред нас и предават наученото на следващите поколения – това е от изключително значение.
Бихте ли обяснили какъв принцип сте наложили?
– Принципът е, че ако не си получил три предложения за роли в рамките на един, два, три сезона – не получаваш щатна бройка. Играеш си ролите на хонорар. Вписваш се в състава на Армията – само като доказваш себе си и с качествата си.
Разрешавате ли на актьорите си на щат да работят и на други места?
– Да, но има много специфичен, строг ред, който съм наследил и който съм доразвил. Програмите в театъра излизат за два месеца напред. Така че всички се съобразяват първо с театъра, в който работят на основен трудов договор и чак след това поемат други ангажименти. Така няма вътрешно движение в програмата, защото някой е зает навън. Освен това по закон се подава молба до директора за предстоящ ангажимент и с него мога да се съобразя, но мога и да не го направя – в зависимост от програмата на театъра. Но мисля, че сме намерили златното сечение и няма напрежение вътре в състава.
Във фондация „А’Аскеер“ сте в надзорния съвет вече 12 години и следите работата й отблизо. Какви са впечатленията ви? Как се случва даването на отличията „от артисти – за артисти”?
– Членовете на фондацията работят изключително честно и коректно – те гледат много спектакли – особено в последно време, когато от Националния фонд „Култура“ бяха отпуснати повече средства за спектакли на свободни трупи. Има стройна организация – когато не са заети с представление в Театъра на армията, тичат да гледат колегите си.
Една от наградите на фондация „А’Аскеер“ е за българска драматургия – как гледате на нея?
– Без българска драматургия театърът не би могъл да съществува реално като български национален театър. В последно време се появяват доста несъвършени пиеси, но хубавото е,че при 20-30-заглавия на година пиесите се усъвършенстват и може би някой ден ще се появи и втори Харолд Пинтър.
Как бихте коментирали тезата, че у нас няма условия да се появи следващият Харолд Пинтър?
– Тук не садим чушки и домати – става въпрос за интелектуални натрупвания. Мисля, че има хора, които имат ръка за драматургия и ще се усъвършенстват. Оптимист съм.
Имало ли е случай, когато актьорската ви професия, която продължавате да практикувате, е попречила на административните ви функции?
– Не, но аз много съм се ограничил – приемам роли само в определена ситуация, когато е необходим подобен типаж, за да не каня актьор за нещо малко, с което да ни затрудни съставянето на програмата. Но принципно е хубаво директорът на даден театър да има малко присъствие и в репертоарната програма. Така пътувам много с колегите си – и на място виждам, оценявам, коригирам всякакви неща, свързани с пристигане, разтоварване, строеж на сцена, осветление, звук, настаняване в хотел. Ние не сме екскурзианти – и подготовката за спектакъла на чуждата сцена трябва да се извърши по перфектен начин.
И за тези пътувания имате финансиране по Национален фонд „Култура“ – по програма „Мобилност“?
– Не, сами си изкарваме пари и сами си плащаме командировките – спане, транспорт. И за това през последните години си купихме четири изключителни превозни средства. Това е нещо, с което много се гордеем. Защото имаме прекрасен транспорт, с който да пътуваме. При нас графикът е следният – сутринта имаме репетиция, после пътуваме за Пловдив, Бургас, играем представлението и се връщаме. И е хубаво да се пътува комфортно, защото на другия ден колегите отново са на репетиция.
За тези транспортни средства разчитали ли сте на спонсори?
– Не, театърът сам си е изкарал парите за тях.
Спектакълът „70 години Театър Българска армия“ ще може ли да бъде видян и на други места из страната?
– Едва ли, защото за него сме поканили колеги, които вече не са на щат в Театъра на армията и имат много ангажименти – участват в сериали, във филми.
Това означава ли, че зрителите ще могат да го видят само един единствен път – утре, 4 май?
Да, но така се правят юбилейните представления. Все пак ще го заснемем и живот и здраве ще го излъчим.
