Лучита Хуртадо се озова в годишната класация на списание „Тайм” на 100-те най-влиятелни личности на 2019 година. Появи се редом до имена като Глен Клоуз, Рами Малек, Ариана Гранде, а бе една 98-годишна художничка, родена във Венецуела.
Тогава привлече медийното внимание към себе си с първата си ретроспективна изложба в Serpentine Galleries в Лондон и с шеговитото си признание пред журналисти, че на 98 години с нетърпение очаква живота си на бъдеща песъчинка. Само преди дни от галерията Hauser & Wirth потвърдиха, че очакването й се е сбъднало. Тя е починала на 99-годишна възраст, в Санта Моника, Калифорния. Животът й бе необикновен и вдъхновяващ и за това редица художници по света си спомниха за нея с благодарност, че са я познавали. С какво беше известна Лучита Хуртадо?
- Кратка биография
Лучита Хуртадо е родена през 1920 г във Венецуела. Емигрира на 8-годишна възраст в Ню Йорк. Завършва гимназията „Уошингтън Ървинг“, където учи изкуства и се превръща в страстен антифашист. След завършването на гимназията пише в испаноезичния вестник La Prensa. Там се запознава с първия си съпруг – два пъти по-възрастния от нея чилийски журналист Даниел дел Сол. Ражда му две деца, след което той я изоставя. За да издържа себе си и децата, започва да рисува за Vogue и други модни списания в Ню Йорк. Плащат й по 100 долара на страница и тя признава, че като направи три – и си живее богато.
Когато е на 26 години се омъжва повторно за австрийско-мексиканския художник Волфганг Паален (1907-1959) и се премества с него и децата в Мексико Сити. Там става член на група художници и писатели – сюрреалисти, напуснали Европа след Испанската гражданска война и Втората световна война. По това време синът й Пабло умира от полиомиелит. Тя има нужда да смени средата, разделя се с Паален и през 1950 г. се мести в Санта Моника. Малко след това се омъжва за художника Лий Мъликан (1919-1998), който е част от групата „Динатон” (от старогръцки – възможност), също творяща, вдъхновена от сюрреализма. Хуртадо и Мъликан имат син – бъдещият художник Мат Мъликан. Те живеят заедно, но всеки си има отделно ателие, в което рисува. И така 48 години – до смъртта му през 1998 година.
- Феминистката линия
През 70-те години на миналия век, когато американските художнички Джуди Чикаго и Мириам Шапиро откриват програма, посветена на феминизма в Калифорнийския институт по изкуствата, Хуртадо прегръща идеите им и се присъединява за кратко към подобна група в Лос Анджелис. В този период тя си прави автопортрети, както и рисува близките си с графит и туш, с пастел и маслени бои. В картините й редовно се появява танцуваща фигура, която за нея представлява човек, свързан с Космоса. Оттогава тя представя всички форми на живот като част от едно огромно живо същество.
- Гледната точка към тялото
В картините си Хуртадо постоянно свързва човешкото тяло с небето и земята, подчертавайки, че това за нея означава да носи отговорност за света и планетата.
За това и рисува, както поддържа живота си – за нея работата пред платното е също толкова важна, колкото дишането. В работите й постоянно присъства внушението – човешките тела са неразривно свързани с пейзажите, които ги заобикалят. Ето защо нерядко изобразяваните от нея гърди, крака и ръце са като камъни, разпръснати около каньони.
- Творческият процес
Хуртадо признава, че през целия си живот е рисувала – дори когато децата й са били малки, е намирала време да работи през нощта. И до края на земния си път го прави, защото обича живота и е любопитна. Познанствата й с художници като Фрида Кало, Диего Ривера, Мануел Алварес Браво, Леонора Карингтън, Мигел Коварубиас и Ремедиос Варо й влияят до степен, че и тя има картини, населени с митологични същества и животни. Но те не са преобладаващата част от работите й. Основният й стремеж е да рисува природата – прохладния въздух и дъха на сухата пустиня, все неща, които могат да се представят само чрез абстракции. Така както и идеята й, че ние постоянно сме свързани с небето. Най-вероятно днес оттам Хуртадо продължава да насърчава художниците, припомняйки им една своя заръка, казана приживе: „Рисувайте всеки ден – все едно си водите дневник – така най-точно ще знаете какви емоции са бушували в този миг и час!” И ще живеете дълго с усмивка – добавяме ние. Също като Лучита Хуртадо.
