Само преди месец носителят на „Оскар“ Джийн Хекман привлече вниманието на медиите с 95-ия си рожден ден.
Днес отново името му се завъртя сред топ новините – той, заедно със съпругата му 64-годишната пианистка Бетси Аракава и кучето им – бяха открити мъртви в семейния им дом в Санта Фе, Ню Мексико. Все още не са изяснени обстоятелствата, довели до смъртта им. В Санта Фе Хекман заживя през 2004 г., когато се оттегли от актьорската професия. Там той се отдаде на любимите си занимания: рисуване, скулптура и писане на романи.
„Учих, за да бъда актьор, а не звезда. Научих се да играя роли, а не да се пазаря с агенти, с адвокати, да се уговарям с журналисти. Ако започна да се изживявам като звезда, ще загубя контакт с онзи тип момчета, които мога да играя най-добре“, признава приживе Хекман.
Той не беше скромен или срамежлив, а напълно честен със себе си и със света. Неговите кумири в киното са красивият Ерол Флин, Джеймс Кагни и Едуард Г. Робинсън – последните двама са най-добри в ролите си на корави гангстери от златната ера на филм ноар. Гледайки Ерол Флин, у Хекман се създава убеждението, че за да стане един актьор звезда, той трябва задължително да е красив. Самият Хекман не е красавец. „Типичен миньор“, определя го един британски кинокритик.
Вероятно това е причината да се превъплъщава в специфични типажи – типичният американец, огорчен от несправедливостите в живота. Героите му са заобиколени от все глупави жени, които не са способни да оценят качествата му. Редовно се забърква в приключения с проститутки, като във „Френска връзка“, заради който печели „Оскар“. В друг филм, като „Разговорът“, е в ролята на неудачник, жертва на болезнени семейни отношения.
Най-често героите му са нещастни, неспособни да се справят в никоя ситуация дори и в такива, в които съдбата е благосклонна към тях. Понякога е безнадеждно честен, друг път е много долен тип, но е винаги нещастен и отчаяно самотен като прокълнат от зла съдбата.
С какво е известен Джийн Хекман?
Когато е на 16 години, той нарочно, по документи, добавя две години към възрастта си, за да може да се запише в морската пехота, с която служи в разкъсваните от граждански войни Китай, Япония и Хавай. След инцидент, при който Хекман предизвиква автомобилна катастрофа, той е уволнен от армията. Следва опитът му да завладее Ню Йорк с актьорския си талант. Оказва се обаче, че такъв няма или по-скоро преподавателите му по актьорско майсторство не виждат такъв в него, заради което и го изключват от курса, който той най-чинно е посещавал в продължение на три месеца.
Следва работа в кучешки развъдник, в магазин за дамски обувки, в кожарски цех. Хекман се хваща и за шофьор на камион, и за портиер в хотел. Преди да навърши тридесет и четири години, той се присъединява към трупата актьори, гастролиращи на Бродуей, и едновременно с това участва във филма на Робърт Росън „Лилит“, драма, която се развива в психиатрична болница.
И преди да навърши 37 години, той получава първата си номинация за „Оскар“ – за ролята си в „Бони и Клайд“ на режисьора Артър Пен.
Но тъкмо ролята му във „Френска връзка“ го превръща в истинска звезда на новия Холивуд. Той е небръснато, отблъскващо нюйоркско ченге със странна шапка, когото всички наричат „Попай“. Независимо от външния си вид той влиза в дуел с най-мощния наркосиндикат в света.
Най-трагичният образ на Хекман е параноичният саксофонист в „Разговорът“. Неговият герой полудява, когато заради работата му – да подслушва хора – се стига до кървава трагедия, а самият той си дава сметка, че от ловец се е превърнал в преследван дивеч.
Хекман може да се похвали и с други роли на злодеи. Сред тях е превъплъщението му в злодея Лекс Лутър в „Супермен“, който иска да взриви Калифорния с открадна съветска бойна глава, в друг е агент на ФБР, който използва незаконни методи, за да унищожи кръвожадни членове на Ку-клукс-клан.
Хекман ще остане в световната култура като символ на трагичното морално безпокойство на Америка, въплътено в кино шедьоврите й от 60-е и 70-е години на миналия век.
Преди около петнадесет години журналист, който го интервюира, го моли да обобщи живота си с няколко думи. „Той опита – мисля, че това е доста коректно определение“, посочи Хекман. Днес, киноманите, които скърбят за него, най-вероятно биха му отговорили: „Ти не просто опита, ти успя!“
