Тези дни Йоана Динчева, една изключително харизматична художничка – живописец, щеше да събере свои колеги на някое приказно място в България, за да рисуват. Да рисуват по натура, отбелязвайки по своеобразен начин рождения ѝ ден.
Уви, тя не успя да отпразнува 45-ия си рожден ден с колегите си. Рисува в небесата, с Темистокъл фон Екенбрекер, с Клод Лорен.
На нас ни остави картините си и любовта си към пленерите. Ето какво казва преди години за организиран от нея пленер академик Светлин Русев.
„Във време, в което понятието пленер се обезсмисли и доведе до обикновена среща на художници със задължителното напиване, с безсмислени приказки и най-малко с рисуване, а още по-малко от натура, сред самата природа, една чаровна колежка – Йоана Динчева – се осмелява да върне изконната природа на пленера.
Не знам какво я е мотивирало, за да бъдем днес свидетели на една красива изложба с произведения, наистина рисувани по натура – нещо все по-рядко срещано в родния, и не само роден, арт хаос.
Дали я е мотивирала мистичната красота на Тауклиман, добронамереното домакинство, естествената арт нагласа на участниците или едно цялостно разбиране за смисъла на подобни срещи…“ – пита се Светлин Русев.
Динчева, която е завършилата Художествената академия в класа на проф. Теофан Сокеров, със сигурност е знаела колко смислени са срещите на художниците с природата – как те освобождават артиста от инерцията и шаблона. И как рисуването по натура е лекуващо докосване до природата, полезно за духовното и емоционално зареждане на твореца.
Заради това, освен че е рисувала, тя е и колекционирала живопис. Днес, по случай рождения ѝ ден, ние можем емоционално да се заредим от картините ѝ.
