Делата, които са готови да извършат сънародниците ни от любов към свидното отечество, са многобройни и най-различни. Но до сега едва ли някой се е осмелявал да пренапише една от най-свещените ни книги и то на позабравената азбука – глаголицата. Но това беше до сега – разказваме ви кой е човекът и какви са подбудите му зад светлата идея.
Преди броени дни Русенският регионален исторически музей, който е в процес на обновяване, получи интересен препис на шедьовъра на Паисий Хилендарски. Най-интересното е, че ръкописът е направен на глаголица – първата славянска азбука, създадена от Светите братя Кирил и Методий.
Заслугата принадлежи на пенсионираната учителка Стойка Димитрова Иванова, която, по информация на музея, винаги се е интересувала от първото кирило-методиевско писмо. Любопитно е да се спомене, че именно пандемията от коронавируса и миналогодишното оставане у дома мотивират Иванова да предприеме пренаписването.
След като запретва ръкави, водена от силната си любов към майчиния ни език, някогашната учителка първо се захваща да научи всяка една от 44-те букви на глаголическо писмо. Готова е за има-няма два месеца. После идва времето да извърши и самия препис – от 15-ти април 2020 г. до 31-ви август 2020 година.
„Въпреки множеството трудности, свързани със здравословното ѝ състояние, Стойка Иванова не се отказва и успява да завърши ръкописа. Преписът се реализира и благодарение на сестрата ѝ Яна Иванова, която ѝ оказва огромна подкрепа и се грижи за нея.“ – споделят от културно-научната организация, като допълват, че са получили чудното дарение благодарение на Петинка Митева – председател на Българската асоциация на пенсионерите и мъдростта.
Впрочем, в глаголицата няма главни букви и единственият препинателен знак е точката, която отделя изреченията. Буквените знаци в азбуката съдържат в себе си кръст, кръг и равнобедрен триъгълник. Въпреки кратката ѝ употреба, преди да бъде заместена напълно от латиницата или от своята наследница – кирилицата, глаголицата се разпространява и използва главно (освен в България) във Великоморавия и Хърватия, където са останали множество писмени паметници.
