Хелън Меридж, директор на Artichoke, заедно с други представители на концептуалното изкуство във Великобритания, е много притеснена, че в резултат на пандемията британската публика може да се окаже без масови артистични събития.
Тя призова да се вземат мерки, още повече, че от британското Министерство на здравеопазването успокояват хората, че на открито, ако спазват дистанция, няма опасност от заразяване.
Хелън Меридж с умиление си припомня някои знакови артистични събития – събрали хиляди британци по площадите и улиците, заредили ги с положителни емоции.
Спомняте ли си 3 май 2006 г., нощта преди легендарното изпълнение на Sultan’s Elephant на френската компания Royal de Luxe. Тогава стоях пред един от моловете в Лондон и наблюдавах безкрайния парад от жонгльори, акробати, които след генерална репетиция се прибираха у дома. За да организирам тази проява, ми трябваха седем години митарства и преговори с общинските власти, които първоначално обявиха,че шоуто ще „накърни достойнството на кралските церемонии“, които също преминаваха по този маршрут. В крайна сметка този гигантски и новаторски уличен театър – с триетажен слон, претъпкан с пеещи и танцуващи хора, предизвика невероятно вълнение в Лондон и промени разбирането за това какво представлява голямото изкуство.
Зрителите на Sultan’s Elephant се чувстваха като участници в радостна окупация на градските пространства.
През 2012 г. режисьорът Дани Бойл събра 10 000 актьори за церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон. Той повтори акцията през 2017 г., когато боядиса хиляди доброволци в синьо за акцията Sea of Hull на фотографа Спенсър Туник. Събитието бе част от културната програма на Обединеното кралство. През последните 20 години подобни събития се запечатаха трайно в културната памет на британците и по някакъв особен начин ги промениха.
Така че големият въпрос е дали в новия посткоронавирусен свят тези събития ще могат да се провеждат, като контрапункт на уединението в Zoom стаите?
Хелън Меридж признава, че днес британците имат по-богата цифрова култура, с по-голям достъп до онлайн изпълнения. Но това не може да замени усещането, че човек е част от нещо голямо, независимо дали е в поле в Гластънбъри с още хиляди други изкушени от изкуството зрители или съзерцава Големия лондонски огън – акция, при която 120-метрова реплика на Лондон от XVII век бе запалена в нощното небе над Темза.
Според правителството „рисковете от предаване на COVID-19 при масови събирания са сравнително ниски“. Но тяхната забрана се налага, защото така спешните екипи, които принципно трябва да са в готовност да обслужват подобни събития, са на разположение на болниците, където приоритетно обгрижват заразените от коронавирус.
Хелън Меридж обаче продължава да си спомня с носталгия за вдъхновяващите масови прояви – като например акцията на Джеръми Делър „Ние сме тук“, при която от 14.00 часа до 18.00 часа стотици художници изпълваха публични пространства в Лондон, облечени във военни униформи от Първата световна война. Така разиграваха и политически театър, и отдаваха почит на починалите си предци.
Незабравими спомени в Хелън Меридж са оставили и акциите, припомнящи движението на суфражетките. По повод празника им на 10 юни 2018 г. хиляди жени се събраха в Белфаст, Кардиф, Единбург и Лондон, облечени в зелени, бели и виолетови рокли. Те организираха специални процесии, размахвайки красиви ръчно извезани знамена.
Това е нещо, което участниците винаги ще помнят – това е преживяване, променящо живота и не бива да позволяваме на коронавируса да ни го отнема, призовава Хелън Меридж. Тя предлага британското Министерство, отговарящо за цифровизацията, културата, медиите и спорта добре да обмислят как най-добре да вложат паричната помощ от 1.57 милиарда британски лири, така че да стимулират художниците и артистите смело да се адаптират към новия свят.
