Наричат Боробудур – храмовият комплекс, въздигнал се от пепелта. Той е изграден на остров Ява от два милиона каменни блокове. В него можете да видите 504 статуи на Буда. Украсен е и с 5 километра барелефи.
Строителството му е отнело близо 100 години, след което обаче над 800 години храмът е тънал в забвение. Днес това архитектурно съоръжение е не само най-популярната забележителност в Индонезия, но и се смята за една от най-древните будистки светини.
Изследователите смятат, че първият камък в основите на Боробудур е бил положен през 800-та година от новата ера, а строителството му е продължило около 100 години. Храмовият комплекс заема площ от 1.5 хектара, а конструкцията му представлява архитектурно въплъщение на будисткия модел на Вселената.
Основата е във форма на квадрат със страна 118 метра. Това ниво символизира „света на страстите”. Следващите пет нива също са квадратни и символизират „света на формите”, където според учението се извършва борбата с желанията. А горните три нива са кръгли и символизират „света на антиформите” и очакването на нирваната. Придвижването между нивата е организирано чрез система от стълбища и коридори така, че посетителите да се движат по спирала само в една посока – отдясно наляво.
Това е направено така, защото в будизма движението в обратната посока символизира злото. Докато туристът се изкачва към върха на храма, на стената пред погледа му преминават около 5 километра барелефи, които подробнхрамо разказват историята на будизма.
Боробудур е интересен и с това, че той няма вътрешно пространство. Издигнат е около хълм, настлан с камъни. Благодарение на тази конструкция повече напомня пирамида. За автор на проекта за храмовия комплекс се смята поетът, мислителят и архитектът Гунадхарма. За съжаление, за него не са запазени подробни сведения.
А и имаше възможност никога да не чуем за Боробудур, ако през 1814 година британските власти, под чийто контрол по онова време е била Индонезия, не бяха организирали експедиция за издирване на „великото светилище”, за което научили от преданията на местното население.
След като храмовият комплекс бил намерен и изровен от вулканичната пепел, под която бил погребан от около 1006 година, негови реставрации започнали. През 1991 година постройката била вписана в Списъка на обектите на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Благодарение на извършената работа по реставрацията на храма изследователите установили, че първоначално фасадата на храмовия комплекс е била разноцветна – върху бяла мазилка били нанесени черни, зелени, червени, сини и цветни пигменти. Но поради въздействието на тропическия климат и вулканичната пепел Боробудур придобил сегашния си цвят.
