Вече седмица феновете на Боб Дилън имат повод да се поздравяват! И го правят с най-новата му песен – близо 17-минутната „Murder Most Foul” („Най-подло убийство”). Тя е посветена на убийството на Джон Ф. Кенеди. Ако си мислите, че песента е прекалено дълга – не сте прави. Филмът на Оливър Стоун JFK, който също е за застрелването на 35-ия американски президент, е с продължителност три часа и девет минути. Така че може с основание да кажем: Боб Дилън в по-кратка форма изразява отношението си към някогашния президент.
Баладата му е с 15 куплета, без рефрени, с безброй препратки към събития, личности и песни от 60-е и 70-е години на миналия век – една епоха, върху която Боб Дилън е оставил траен отпечатък като никой друг автор на песни.
„Murder Most Foul” е първата композиция на Дилън от осем години насам, след мощния интерес към него, след като получи Нобеловата награда за литература през 2016 година. Новата му песен слага точка на предишната му фаза, в която той като че ли наново и наново интерпретираше песните на Франк Синатра. Тя е различна – напомня на песните му от последния му 35-и студиен албум – Tempest, записан през 2012 година. И в него повечето от песните бяха дълги, бавни. Някои от тях – посветени на потъването на „Титаник”, други – на смъртта на Джон Ленън – всички те – изпълнени по неподражаемия на Дилън начин.
Може смело да се предполага, че „Murder Most Foul” също е от този период. Но тя има нов тип гъвкавост и е необичайно директна в емоционалния си изблик.
Дилън не разказва историята на „най-подлото убийство” – той сякаш живее в нея. Разбира се, може да слушате „Murder Most Foul” с маркер в ръка и да си подчертавате пасажи от историята на Съединените щати.
Но е важно да се подчертае – песента „Murder Most Foul” е написана без Дилън изобщо да предполага избухването на сегашната пандемия. Не е възможно обаче да слушате песента и да не я свързвате с настоящето. Според немски познавачи на творчеството на Боб Дилън в новата си песен той не само страда по загубата на Джон Ф. Кенеди, но и за края на американските институции. И преди 57 години, през ноември, когато Кенеди е застрелян в Далас, идеята за силна Америка сякаш се изпарява – всички си дават сметка, че живеят в голяма илюзия – и страдащите заради Виетнам, и преживяващите в ужас Студената война, конфликтите между поколенията и последствията от параноята от епохата на маккартизма.
Но Дилън само маркира случилото се в Далас, макар и да интерпретира убийството на Кенеди в стил Филип Рот – като конспирация срещу душата на Съединените щати. След това отдава дължимото на музикантите Чарли Паркър, Ета Джеймс, Нина Симон, Джон Лий Хукър, „Бийтълс“. Не забравя и Мис Марпъл, както и всички останали добри духове в собствените му години на развитие. Дали това не означава сбогуване? Дилън, разбира се, ще продължи. Остава да видим кога и Америка ще го направи. А до тогава, както завършва песента – „изсвири ми „Murder Most Foul”.