Бащата на „Бързи, смели, сръчни“ на 90 години

То е вдъхновено от едноименното телевизионно предаване, излъчвано по БНТ в продължение на 22 години. Днес, 17 февруари, неговият създател Кирил Писарски навършва 90 години.

Една дълга любовна сага

Нашият юбиляр е завършил „Телевизионна публицистика. Операторство и режисура на документалния филм“ в Пражкия университет. На въпрос дали е имал възможност да остане там да работи, Кирил Писарски отговаря някак тайнствено:

„Имах възможност, но това е една дълга любовна сага. Следвах вечерно, като служих в едно бойно поделение, а после в Министерския съвет. Там, на една забава, се запознах с Пиринка. Бях с офицерски дрехи и я поканих на танц. После тайно й взех телефона. Малко след това тя замина да учи в Прага. Ето защо свалих мундира и аполетите и само с 50 крони в джоба заминах при нея, за да бъдем заедно. Това е причината да отида в Чехословакия.

Първата година разтоварвах цимент, а през втората – когато научих чешки, вече ми беше по-лесно – започнах да публикувам във вестници, да работя в радио предавания за България. Но чак след като започнах да се занимавам с операторство, вече можехме с моята приятелка – Пиринка със спечелените пари да си поръчваме френско шампанско.

Една година работих в чешката телевизия – в новините като редактор – оператор. Бях акредитиран и като кореспондент за телевизията, но оттам започнах да  получавам писма: „Хайде, идвай си“. Това беше щастлива година – съпругата ми беше последна година студентка и ние създадохме семейство. Междувременно тя забременя и малко по-късно се роди синът ни – Петьо.

Като се върнахме в България, започнах работа в телевизията – при първия й директор – Борислав Петров. Така станах един от основателите на спортна и на детска редакция. Създадох първото туристическо предаване „Накъде в неделя“.

Накъде в неделя

Това предаване се излъчваше всеки четвъртък от 22.00 часа. Обичам планината, а и още от следването в Прага непрекъснато снимах новели. За тях нямах нужда от асистенти, оператори и режисьори и така за 36 предавания снимах 55 пътеписа по 25 минути. Извеждах групи деца от различни места. Най-вече ходехме из Пирин и Рила.

В продължение на 20 години в планините съм извел над 2000 малгугани, като организацията беше следната – отивам например в Банско, свързвам се с местния туристически съюз и казвам да ми подготвят една група от 10 – 12 деца. Имахме си и водач.

Родопите ги посещавахме по-малко, макар че Иван Вазов е написал „Родопа горделива, верига безконечна, прекланям се пред тебе!“ Но в Родопите имаше само три езера, докато в Рила и в Пирин бе цял космически свят – изкачваш един връх и се открива нова гледка.

При две от предаванията изведохме питомците на няколко софийски детски градини на 2000 метра височина. Телевизията даваше автобус, който ни откарваше в полите на планината. Тя плащаше и на учителките, които придружаваха децата, защото те се нагърбваха с голяма отговорност. Но пък малките се забавляваха.

Ходили сме до хижа „Мальовица“, където пренасяхме багажа с кончета. После отивахме на Страшното езеро, което се наричаше така, защото във водите му се отразяваха остри върхове. Там имаше каменно заслонче. Нямаше хижари, но имаше нарове за децата, за които преживяването си беше истинска приказка. Правех им рибена чорба от пъстърва, те играеха, а когато се връщахме, учителките учудено ми споделяха – тези деца изобщо не се разболяха за тези 7-8 дни.

Бързи, смели, сръчни

Предаването „Бързи, смели, сръчни“ се роди по времето, когато директорка на телевизията беше голямата българска писателка Леда Милева. Тя ме извика и ми заяви: „Трябва да се направи нещо спортно, но да бъде и забавно – имате срок от 20 дни“.

Аз съм израснал в село Кондофрей, Радомирско, и цялото ми детство е преминало в игри – аз бях тарторът, защото живеех на гарата и измислях състезания, свързани с влакове и локомотиви, така че не ми беше много трудно да измисля сценария. Леда Милева го прегледа и решихме да го направим. Две училища предварително разучаваха игрите, като на 10 октомври 1959 година беше излъчено първото пряко предаване, тъй като тогава все още нищо не се правеше на запис.

Първоначално нямах водещ и дадох сценария на едно момиче от известния детски състав „Пейте с нас“, който тогава изпълни две песни в „Бързи, смели, сръчни“. По-късно в него участваше Коста Карагеоргиев – героят, който в началото на „На всеки километър“ хвърля бомба и вика „Ние сме на всеки километър“.

После водещ беше Илия Караиванов, който изигра Левски. Но те бяха малко мързеливи – не си учеха текста, а освен това не можеха да коментират със спортен хъс. Заради това си взех бате Мишо – Михаил Бъчваров – балкански шампион, предложен ми от един колега. Първоначално си казах: „От ВИФ ли идва – там спортистите са тъпи!“, но колегата ми обясни: „Чакай, това е Михаил Бъчваров, който пише разкази, поезия“.

И наистина този човек стана легенда. После предаването излезе извън България и започнахме да снимаме „Бързи, смели, сръчни“ с унгарски, словашки и полски деца.

„При нас е весело“, „Не се сърди, човече“, „Хубава си татковина“

„При нас е весело“ бе с водещи актриси от „Младежкия театър“ – Венета Зюмбюлева и Вера Среброва. Оттам тръгна и Ана Петрова, която сега е режисьор и е много талантлива.

По моя идея снимахме и „Приказки за изкуството“ – 50 предавания от по 50 минути – като се започне от първите открити рисунки в пещерата Алтамира във Франция, през Леонардо да Винчи до Салвадор Дали. Сценаристът ми беше известният изкуствовед Драган Тенев. За съжаление няма нито едно запазено предаване.

Като оператор, режисьор и сценарист имам заснети 36 детски новели с участието на деца от три до шест години. Даже имам и три новели с кучета и с един котарак, който тежеше 7 килограма и беше рожденик.

„Иво сред хората“

Друго мое предаване е „Иво сред хората“, на което водеща беше Гинка Станчева – лека й пръст. Това бяха 12 урока за децата за добро поведение. Нагледно Иво показваше как се ходи на театър, като се започваше от първия щастлив миг – купуването на билета. Иво излизаше с анцуг за театъра и трябваше да бъде върнат обратно у дома, за да се облече подходящо.

Имам ярък спомен от Гинка Станчева – пътувахме веднъж с моята съпруга за „Обзор“. На Централната гара виждам трима артисти и Гинка с тях. Те пътуват за фестивала на любовните филми във Варна. И Гинка само като ме видя, се затича, прегърна ме и ме разцелува, а моята съпруга много се учуди: Но ти се познаваш с Гинка Станчева!? Тя беше по онова време много известна – един искрен и талантлив човек, за когото в нашия край казват обичен човек.

Имах и предаване „Прозорче към поезията“. Когато го предложих в телевизията, ме предупредиха, че ще има малко зрители. Това бяха 35 предавания по 30 минути, като водещи бяха деца, които се опитват да пишат поезия. Гостуваха ни много известни имена, позабравени днес – Младен Исаев, Михаил Лакатник, Георги Струмски – тогава това бяха титани и много добри разказвачи за детската аудитория.

В „Детска редакция“ работех с няколко редакторки, които имаха също собствени предавания – „Сладкарница „Захарно петле“, „Светът на книгите“, „Милион и едно желание“.

Ако трябва в проценти да го изчисля – в онези години, когато работех в „Детска редакция“, 14% от общата оригинална продукция беше с детски предавания. Всеки ден имаше по две, плюс „Лека нощ“, която беше 10 минути, а не както сега 5 минути – по БНТ 2.

Бригита Чолакова и Христина Христова

След спортна редакция ме поканиха в Бюрото за телевизионна реклама. Трябваше да рекламираме един препарат „Синтром“. Анахид Цонева, заедно с Мария Тролева четяха рекламите, но директорката на телевизията Леда Милева ме извика и ми каза: „Не е добре официалните ни говорители да четат реклами. Направете конкурс.“ Така обявих конкурс, на който се явиха 20 кандидатки, включително говорителки от радиото, Ванча Дойчева – примата на Народния театър, както и Христина Христова, която беше много красива, водеща на ансамбъл и танцьорка, завършила литература и съпруга на композитора Красимир Кюркчийски.

Мой колега – Васил Денов – в последния момент преди конкурса помоли да запишем Бригита Чолакова. Сподели, че знае немски, защото майка й е германка, а освен това 15 години е била конферансие в цирка. Аз му отговорих някак саркастично: „Само цирк ми трябва“.

Конкурсът беше със синхронна камера. Бях подготвил два текста – с единия кандидатките имаха възможност да се запознаят предварително, а втория го четяха на прима виста. След записа казах на Леда Милева, че съм готов с избора си – влязохме в прожекционната и два пъти прегледахме целия материал и тя ме попита: „На кои се спирате?“ Отговорих – на Христина, на Бригита и на Ванча Дойчева, която обаче е още студентка. Тогава Леда Милева ми отговори: „Нека Чолакова и Христина си попълнят документите и ще им приготвим специален пропуск за Кулата“. Там не се влизаше току-така.

И така Бригита и Христина се редуваха – четяха реклами, без да са на щат и получаваха по 5 лева. Имахме и блок реклами, които бяха филмирани. Но в един момент започнаха да ми се оплакват, че официалните говорителки нарочно до последно седят на стола пред камерата и в последния момент отстъпват мястото си на момичетата, които четат рекламите – ей така, нарочно, от ревност.

И тогава се наложи аз да ходя на Кулата, да им осигуря по-хубаво осветление, защото Бригита не излизаше хубаво на камера. Веднъж в стаята, където бяхме хората от рекламата, намерих в чекмеджето си цигари марка „Кент“. Почудих се кой ли ми ги е сложил и реших, че това е Христина, а тя отрече: Не, Бригита е, тя ти се докарва.

После Бригита стана голяма журналистка. Първо я взеха да води „Златния Орфей“, с което тя се справи блестящо. После назначиха и Христина, и Бригита на щат. С Христина и до днес се чуваме – тя се разведе и замина за Канада. Миналата година честваше 80-годишнина.

А Бригита, след като стана популярна, престана да ме поздравява по коридорите на телевизията – нещо характерно у нас за хората, когато станат известни. Имам своя сентенция по този повод: „Много хора приемат успехите ти за лична обида.“

Наградите

За туристическите си филми имам два медала „Алеко“ и съм заслужил деятел на Българския туристически съюз. За книгите си съм награден със „Златно перо“.

И един куриозен случай около наградите – в телевизията, когато навърших 50 години, един от заместник-директорите Кирил Василев ме извика: „По случай юбилея ти сме ти приготвили подарък часовник“. Когато го занесох вкъщи, се оказа, че не работи.

Той беше с пружина и го занесох на часовникар, а той ми обясни, че с парите, които евентуално бих му дал за поправката, бих могъл да си купя още три от същия модел. Затова аз го върнах, а другарят Василев ми обясни: „Не мога да ти го подменя, защото е изписан, а и ти се подписа.“

Когато Асен Агов дойде в телевизията

След като уж настана новото време, дойде при мен в редакцията един политически хамелеон. Той беше за кратко време директор. Влезе в редакцията и на всеослушание обяви: „Писарски, ти нямаш данни да бъдеш ръководител на детска редакция.“ И така ме понижиха. После ми каза: „Твоите предавания са изключително остарели“ и им сложи кръст.

За съжаление, една година след това съставът на „Детска редакция“ бе уволнен. После снимаха само по 2-3 детски предавания.

След телевизията – истинският Дядо Коледа

Дълги години, след като се пенсионирах, бях Дядо Коледа – имах много хубав костюм. Дори едно момиче в детската градина, която посетих, сподели с майка си: „Най-после дойде истинският Дядо Коледа – висок!“

Имам и книга, посветена на тези мои преживявания, която е озаглавена „Аз бях Дядо Коледа“.

Равносметката

От моите 90 години на този свят 70 са посветени на активна журналистическа и писателска дейност. Моето салдо са синът ми и внукът.

И ако трябва да дам съвет на възрастните, ще им кажа: „Не губете младежкия си дух! Страданията са си лични и не бива да се споделят. Не са като рекордите в риболова, за които мога да ви разказвам с часове. Моят рекорд е бяла мряна – 4.2 кг. Има обаче дни, в които нищо не хващаме със сина ми.

Но това не е никакъв проблем – да седиш край Дунава и да се любуваш на тази велика река – това мога да го правя дни наред с огромно удоволствие. Дори нощно време сме ходили за сом, а над нас са само звездите. И сякаш можеш да ги докоснеш.