В новия 61-и брой на списание BANKER SPECIAL вицепремиерът по управлението на европейските средства – Атанас Пеканов споделя любопитни подробности за жизнените си избори.
Визитка: Атанас Пеканов е икономист от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) и лектор във Виенския икономически университет (Wirtschaftsuniversitat Wien). Завършил е бакалавърска степен по икономика във Виенския икономически университет и магистратура по икономика в University College London, в момента е докторант във Виенския икономически университет.
В изследователската си дейност се занимава с теми в сферата на макроикономиката, паричната и фискална политика. Член е на Стратегическия съвет при Президента на Република България. Работил е в Европейската централна банка. През 2019-а посещава Harvard University като гост изследовател-докторант по програма Фулбрайт. Служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства от 12 май 2021 година.
Господин Пеканов, завършили сте 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София, впоследствие и икономика във Виенския университет по икономика и бизнес, последвана от магистратура по икономическа политика в Лондонския университетски колеж. Кои са най-ценните уроци, които научихте по време на образованието си?
– Опитът и образованието досега са ми показали, че на първо място човек трябва да дава всичко от себе си, да не се отказва и да вярва, че знанията и усилията му ще го поведат по правилния път. Понякога в краткосрочен аспект това не води до желания резултат – човек може да се провали в дадено отношение, да не успее в даден предмет или състезание. Но в дългосрочен план винаги успява, ако се фокусира върху своето развитие и желание да се подобрява всеки ден, колкото и да е трудно понякога.
Защо избрахте да започнете кариерата си именно от Европейската централна банка във Франкфурт и какво допринесе това за професионалното Ви развитие?
– След като завърших образованието си в Лондон, кандидатствах за редица позиции в научни и международни институции, а Европейската централна банка беше може би най-интересната сред тях.
От една страна, централните банки разполагат с мощен арсенал от инструменти, които в последните години, особено в еврозоната, се доказаха като ефективен начин за стимулиране икономиката – не само чрез намаляване на лихвените проценти, а и чрез различните иновативни мерки от последното десетилетие, с които успяват да успокоят финансовите пазари или дори да спасят еврото от силни трусове – както успешно направи президентът Марио Драги през 2012 година.
От друга страна независимостта на модерните централни банки от политически влияния им дава възможността да вземат решения на база на задълбочени анализи и заключенията от научни конференции на макроикономисти. Това ги поставя в добра позиция да вземат важните решения за икономическата политика, без да бъдат подложени на постоянния натиск от изборните процеси, под който се намират политиците и изпълнителната власт.
Еврото ще ни даде повече сигурност
Като експерт по въпросите, свързани с Европейския паричен съюз, смятате ли, че България трябва да влезе в еврозоната и кога би бил най-подходящият момент това да се случи?
– Смятам, че ни трябва един много по-сериозен и спокоен дебат по темата. За мен позитивите са повече от негативите и рисковете за България, но такива негативи и рискове също съществуват.
Като член на валутен борд държавата ни вече е асимилирала голяма част и от позитивите, и от негативите. Не бива да очакваме чудеса – еврото няма да реши всичките ни проблеми. Но то ще ни даде още повече сигурност, ще увеличи доверието в банковата ни система чрез засилен надзор, ще доведе до спестявания на трансакционни такси, ще повиши и репутацията на страната ни и ще ни даде място на масата при решенията в еврозоната.
Централните банки в днешно време заемат ключова роля в модерните икономики
Рисковете обаче, които засягат процеса по превалутиране, евентуалните лоши практики, както и страховете на хората, че това може да доведе до инфлация – каквато аз обаче не очаквам, трябва да бъдат избегнати чрез правилните защитни механизми. Най-подходящият момент за присъединяване към еврото би бил именно когато гражданите са се убедили, че позитивите са достатъчно сериозни.
Как, според Вас, се отрази пандемията от COVID-19 върху финансовата политика на банките и върху паричната политика на ЕС като цяло?
– За разлика от предишната финансова криза, когато интервенциите бяха доста консервативни и вместо да помагат, задушаваха икономиката, то по време на тази криза в развитите страни беше приложен доста по-гъвкав подход, с цел да се помогне на икономиките, да се спасят фирмите, да се запазят работните места.
На места това беше дори може би прекалено, но като цяло го оценявам изключително позитивно – за разлика от световната икономическа криза 2008 – 2009-а, когато възстановяването отне години, сега още тази година голяма част от развитите икономики успяха да се върнат на предкризисното ниво на икономическа активност.
Това се случи с активното участие на банките, които чрез различни финансови инструменти успяха да отложат във времето шока от загубата на приходи на фирмите, както и основно чрез помагащата парична политика на ЕЦБ, която осигури меките условия и ниските лихвени проценти, които да подпомогнат това. Именно такава е и ключовата роля на централните банки по време на кризи – да използват доверието в себе си, за да намалят стреса на пазара, да бъдат спасител от последна инстанция, който гарантира, че краткосрочните турбуленции няма да прераснат в дългосрочни загуби за икономиката.
Вие сте заместник министър-председател с ресор управление на европейските средства. Смятате ли, че досега България е управлявала ефективно своите еврофондове и е усвоила и разпределила правилно средствата?
– Със сигурност една сериозна част от средствата не са били управлявани ефективно – иначе страната ни нямаше да бъде на последните места в редица класации след получаването на толкова сериозни финансови ресурси. Цялостният подход, започващ още с планиране, също не е бил винаги целесъобразен – например прекаленото съсредоточаване на ресурс в столицата, която относително автоматично фокусира голяма част от икономическата активност, и може би няма нужда от допълнителна помощ.
Трябва да си залагаме амбициозни цели, които съм сигурен, че можем да постигнем, а не просто да усвояваме средствата и отчитаме изпълнението на проектите
Вместо да служи на социалната и териториалната кохезионна политика, съсредоточаването на средствата от европейските фондове в столицата е засилило регионалните дисбаланси, когато всъщност трябва да се случва точно обратното.
Очаква се страната ни да получи финансова подкрепа от еврофондове от 24.1 млрд. евро, или 39% от БВП за 2019 г. в периода 2021 – 2027 година. Кои са приоритетните области, към които ще бъдат насочени тези средства?
– За мен е важно да подчертая това, което ние заложихме като приоритетни области по плана за възстановяване и устойчивост – а именно повече ресурс за декарбонизация на икономиката ни и зеления преход, за образование и здравеопазване, повече ресурс и реформи в социалната сфера.
Именно това са трудните сектори, в които държавата от които години търпи критики, включително и от международни институции, които по една или друга причина предишни управляващи са игнорирали. Надявам се чрез тези средства да започнем да се представяме в тези сфери на едно равнище по-близо до европейското.
Има ли ефективен механизъм да се спрат злоупотребите с еврофондовете и средствата да бъдат използвани само по предназначение?
– Един от тези варианти е новият подход, който Европейската комисия пое в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Той гарантира, че средства ще бъдат отпускани единствено след като са изпълнение ясно заложените цели в плана – чрез постигане на дадени индикатори за подобряване на ситуацията в страната в редица отношения.
Как България може да се справи с предизвикателството на бъдещия Зелен енергиен преход, при положение, че засега не притежаваме необходимите ресурси, мощности, технологии и инфраструктура?
– Именно средствата от плана за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход могат да спомогнат в тази посока – всъщност европейските институции отделиха този сериозен ресурс по инструмента „Следващо поколение ЕС“, именно за да се възстанови, от една страна, икономиката ни, а, от друга, да създадем една по-устойчива и силна Европа, която е готова за предизвикателствата на XXI век.
Трябва да информираме добре хората, преди да се случи присъединяването, за да може то да бъде максимално успешно.
Европейските средства са сериозни, но ще трябва да използваме и държавния ни бюджет, за да адресираме в по-голяма степен тези предизвикателства – това е и нормално, ако ги разбираме и споделяме като приоритет.
Спокойно можем да кажем, че България разполага с необходимите средства, знания и потенциал да трансформира енергетиката си в следващите 10 – 15 години, като успехът или провалът в това начинание ще зависи най-вече от политическата воля.
Лектор сте във Виенския университет по икономика и бизнес, както и доказан експерт по темите парична и фискална политика, но има ли личност, която е еталон за Вас и на която се възхищавате в професионален план?
– Двама макроикономисти са повлияли най-силно на мисленето ми в последните години – Иван Вернинг от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Емануел Фари от Харвард. Става дума за гении в областта на макроикономиката, които чрез сложни модели отговарят на много от въпросите, поставени в последните 100 години. голяма част от другите ми преподаватели от Харвард по време на престоя ми там също дълбоко са ми повлияли, особено Стефани Станчева с нейните трудове върху данъците и как ги възприемаме в обществото.
Как се справяте със стреса от напрегнатото ежедневие? Имате ли хобита, спортувате ли?
– Обичам да тичам, това ми дава свободата да размишлявам на спокойствие, като се отдръпна от постоянния шум на новините и натовареното ни ежедневие.
Предоставя възможност на човек да мисли с хоризонт напред и да достигне до нови идеи.
Без какво не можете в ежедневието си?
– Без литература, особено научна. Трябва да виждам, че прогресът се случва постоянно и обуславя развитието на живота, икономиките и обществата ни – дори често да забравяме за това, потънали във всекидневните ни проблеми.
