Деултум се намира на 10 км западно от град Бургас – в землището на днешното село Дебелт. Но от откриването му в края на XIX в. до наши дни е проучена едва 1/3 от цялата му история. Ето защо чрез новите археологически изследвания ще могат да бъдат дадени отговори на безброй много въпроси, разкривайки малко по малко славното минало на Колонията Флавия Пацис Деултензиум.
Въпросните проучвания ще започнат през юли, както е планирано, по думите на Красимира Костова – директорката на Националния археологически резерват (НАР) „Деултум“. Това ще стане в резултат на спечелен конкурс пред Министерството на културата, което ще финансира три проекта на обща стойност 105 хиляди лева.
„Ще се работи в три направления: укрепителната система, обществената сграда в северната част на колонията и римските терми. Проучванията ще се ръководят от доц. д-р Людмил Вагалински, доц. д-р Христо Прешленов и моя милост. Аз ще работя с екипа ми в западната част на термите, като ще бъде прецизирана и стратиграфията (клон на геологията, изучаващ скалните пластове и наслоявания) на ранното им изграждане. До този момент е проучена само една трета от площта им, така че изненадите тепърва предстоят!“ – допълва Красимира Костова.
А сега да разкажем накратко за историята на Деултум.
Колонията Флавия Пацис Деултензиум (Colonia Flavia Pacis Deultensium, накратко Деултум) е основана по времето на Флавиевата династия в Рим или по-точно в годините на управление на император Веспасиан (69-79 г. сл.Хр.). Мястото ѝ не е било избрано случайно – подобно на много други римски градове в България – в близост до вече съществуващото тракийско селище Девелт или Дебелт. Интересен факт е, че според различни историци и етимолози, името „деултум“ може да се преведе като „двублатие“, което отразява в известна степен реалните особености на терена както в миналото, така и в настоящето.
Градът бил сред най-богатите в границите на римската провинция Тракия, като за това свидетелстват останките на термите (доста скъпо съоръжение, което малко градове можели да си позволят) и големият храм на бог Асклепий. Римската колония приела и новата религия на империята – християнството, но след като Византия отстъпила областта Загоре на България в началото на VIII в., тя постепенно започнала да запада. Друг важен период за Деултум е през XII-XIV в., когато крепостта играела ролята на разменна монета между Второто българско царство и Византия.
За откриването и проучването на Деултум трябва да сме благодарни на чешко-българските историци, археолози и музейни деятели като Константин Иречек и братята Херменегилд (Херман), Владислав и Карел Шкорпил. Руините на Деултум са обявени за архитектурно-строителен паметник едва през 1965 година.
