Има филми, които, след като човек ги изгледа, може да заключи, че е прекарал добре времето си – безгрижно и изпитвайки удоволствие.
При други усещането е по-особено. След „Анатомия на едно падане“, след като излезе от киносалона, зрителят трудно ще може веднага да сподели своите впечатления, защото анализът на видяното най-вероятно ще му отнеме дни, а дори седмици.
Филми от този род олицетворяват отделна история в киноизкуството, в което акцентът върху частта „изкуство“ сякаш е издигнат до абсолют, но въпреки това не може да се говори за патос и претенциозност. „Анатомия на едно падане“, който спечели преди броени часове наградата „Сезар“ за най-добър филм, е пример за подобен тип изкуство.
Плюсовете му са: ярко съчетание на суровата реалност на живота и сложните отношения в едно семейство; максимално искрена игра на актьорите; драматизам и развитие на сюжета, в който всяка сцена заслужава внимание; огромно струпване на остри социални теми, сполучливо вградени в общото повествование.
Не може да спестим и един минус – комедийните елементи не винаги са сполучливи.
Но въпреки него драматичният трилър на режисьора Жюстин Трие си заслужава наградата, а актьорите – Сандра Хюлер, Сван Арло, Антоан Рейнарц, Майло Мачадо–Гранер, Самюел Тейс – аплодисментите.
Ето накратко и сюжета – живеещата във Франция писателка Сандра (Сандра Хюлер) се оказва в центъра на големи проблеми, когато намира мъжа си Самюел (Самюел Тейс) мъртъв. Той е паднал и си е разбил главата, а върху Сандра падат подозрения в предумишлено убийство. Основен свидетел е синът ѝ Даниел (Майло Мачадо–Гранер), но неговото лошо зрение вследствие на претърпяна травма е пречка той да даде реалистични показания. Сандра моли своя познат адвокат Винсент да ѝ помогне да защити доброто си име. Това слага началото на крайно напрегнат съдебен процес, който ще извади на показ много нееднозначни моменти от живота на едно семейство.
„Анатомия на едно падане“ е показан за първи път на по-широката публика на кинофестивала в Кан през 2023 година и на практика веднага става сензация сред кинокритиците. Той грабва „Златна палма“ и след това продължава да жъне безброй успехи номинации и награди.
Той е един от най-впечатляващите филми не само на 2023 г., твърдят кинокритици. Но какво толкова има в него? Като за начало той умело се преструва на детективски филм, макар че с развитието на сюжета категорично се отказва от „детективската“ си характеристика. С появата на нови улики и свидетелски показания историята не става по-проста. Някак става дори излишно зрителят да си задава вечния за жанра въпрос „Кой е убиецът?“ Той просто не е уместен. Киното умишлено ни тласка към отказ от категоричност, като благодарение на това от главоблъсканица се превръща в сложна дилема по най-различни теми.
Ако държите на строгата терминология, филмът е най-близо до жанра „съдебна драма“ (legal drama). В такива произведения акцентът е именно върху съдебните заседания. В „Анатомия на едно падане“ те са показани по великолепен начин. Помните ли как хвалеха финалната третина на „Опенхаймер“ тъкмо заради разпитите и диалозите в съда? Според много кинокритици на фона на творбата на Жюстин Трие извисеността на Нолан изглежда престорена и изкуствена.
Съдебният процес в „Анатомия на едно падане“ се превръща в обърната с опакото навън човешка душа и призма, през която зрителят може да хвърли поглед върху сложния живот на семейството на главната героиня. Но тази призма също така отразява настроенията на обществото, някои политически тенденции във Франция и много други моменти.
Съдебното дело във филма е толкова комплексно мероприятие, че всяка негова отделна сцена заслужава да бъде превърната в отделно произведение. Независимо от това обаче „Анатомия на едно падане“ не се възприема като претрупана кинодрама – всеки елемент, всяка фраза в нея е на точното си място. Всеки разговор в играта напомня същевременно и яростна битка, и максимално искрено разголване на човешката същност.
Отношенията на Сандра със сина ѝ поради процеса започват да се рушат, всяка фраза може да влоши и без това разклатеното ѝ положение. При това безпристрастността на съда по никакъв начин не помага на жената. Освен това публичният характер на професията й разпалва интереса към делото на странични хора, превръщайки трагедията на едно семейство в развлечение за зяпачите.
Писателската професия на Сандра заема отделно място в сюжета. Нейният мъж също е бил писател, но много неща в кариерата му тръгват не така, както той би искал. Освен това във взаимоотношенията на двете творчески личности има не малко изключително напрегнати моменти. „Анатомия на едно падане“ идеално улавя и този момент, при това без да превръща писателската дейност в нещо възвишено и далечно. И пак ще кажем, че едно от най-важните постижения на филма е идеалното предаване на най-важните моменти в живота на човека в една прозаична, почти тривиална форма.
„Анатомия на едно падане“ съдържа огромен пласт теми. Важна роля в историята заема бисексуалната натура на Сандра. А отгоре на това филмът показва отношението към френския език във Франция, което е издигнато до абсолют.
Сандра не владее френския до съвършенство, което й налага някои ограничения и хвърля сянка върху репутацията ѝ. Всеки фрагмент тук е толкова достоверен и изпипан, че остава само да ни поразява майсторството на снимачния екип.
Разбира се, ефектът от филма би бил съвсем друг, ако не бе разтърстващата актьорска игра на всички участници във филма. Но главната звезда е Сандра Хюлер, превъплътила се в силна и недотам приятна жена, която при това все пак си остава попаднал в беда човек и заслужава да получи поне малко съчувствие. Има известна ирония в това, че актьорите в ролите на Сандра и Самюел и в реалния живот носят тези имена.
Майло Мачадо–Гранер в ролята на младия Даниел също влага до последна капка актьорския си талант. Децата актьори винаги са голям риск за драматичните произведения. Но тук той е напълно оправдан. И то като имаме предвид, че Даниел далеч не е най-стандартното дете в най-обикновена ситуация. В същото време създава пълнокръвен образ, на който някак неусетно започваш да вярваш.
„Анатомия на едно падане“ е изпълнена с много дребни детайли, които ни се иска да обсъждаме всеки по отделно. Например, педантизмът при пресъздаването на момента на смъртта на Самюел, в което дори едно мъничко петно кръв е в състояние да промени хода на цялото дело. Или музикалните интерлюдии, чрез които ни показват растящата пропаст между Сандра и Даниел. Няма да пропуснем и малките експерименти с чувството за хумор на героите. То е малко цинично и за да сме честни, не винаги е уместно, но въпреки това не разваля общото впечатление.
Когато на екрана се появяват финалните надписи, у зрителя остава впечатлението, че е видял нещо непредназначено за чужди очи. Нещо забранено и сакрално, което трябва да потъне в семейните архиви – там някъде далеч, в една затънтена къща извън града. Толкова искрена изглежда всяка секунда от филма. Именно заради това, връщайки се към заглавието му, понятието „анатомия“ идеално пасва на общата сюжетна тъкан. Въпреки че на места нивото на драматизма е крайно високо, все пак драматургията е максимално стуктурирана – същински съдебен процес.
Съчетанието от бездушния прагматизъм и трагедията на човешките съдби превръща „Анатомия на едно падане“ истински шедьовър. И заради това на зрителя му е интересно да го обсъжда – той дава храна за много размисъл.
Но да уточним – може би определението „шедьовър“ е малко пошъл и неуместен по отношение на този толкова забележителен филм. Да, той изисква търпение и внимателно вникване във всяка фраза. Но ако в резултат на това зрителят проумее и почувства поне една трета от вложените в него послания, на всеки ще му стане ясно защо филмът печели толкова много награди.
Така че – не го пропускайте. Може да го гледате до края на февруари в не малко кина в София, сред които „Cinema City Sofia“, в „G8 Cinema“, в „Euro Cinema“, в „Одеон“.
