Тази година в научното списание Affective Science бяха публикувани резултатите от изследване, проведено от нидерландски учени от университетите в Лайден и Утрехт.
Те установили, че животните са способни да изпитват емоции. Но отговорът на въпроса до каква степен чувствата на животните и птиците приличат на човешките, си остава предмет на спорове.
Трудно е да се установи какво чувстват животните, но медалът има две страни. Можем само да се досещаме какво точно изпитват, но трябва да сме наясно, че те имат по-добра интуиция от нашата.
Само няколко примера:
През август в Нотингам, Великобритания, котарак на име Били събудил спящата си 42-годишна стопанка. Той седнал на корема на жената и започнал да я удря с лапи по гърдите, като силно мяукал. Когато британката отворила очи, почувствала пробождаща болка в хълбока, после разбрала, че не може да помръдне. Жената се свързала с майка си и я помолила да я закара в болницата. Лекарите диагностицирали сърдечен пристъп поради запушване на артерия.
Британката твърди, че котаракът Били никога дотогава не се бил държал така. Обикновено той се дистанцирал от хората и предпочитал да се усамотява. Жената е убедена, че внимателният питомец я е спасил от сигурна смърт.
Въпросът е действително ли котаракът е почувствал бедата поради силната си връзка със стопанката си или обичта си към нея?
Експертката по котешко поведение Люси Хойл смята нещо друго. Тя обяснява, че е възможно Били да е доловил физиологичните промени, предизвикани от сърдечния пристъп.
„Смятам, че той вероятно е спасил живота на стопанката си. Но не бих твърдяла, че го е направил специално”, заключава тя.
Независимо каква е истината, ролята на котарака в случая с британката не бива да се подценява. Дори да са го водели инстинктите му, той все пак е спасил стопанката си от възможни усложнения.
Още един котарак на име Оскар, живеещ в хоспис в Род Айлънд, САЩ, станал знаменитост благодарение на способността си да предчувства смъртта.
Оскар още съвсем малък бил взет от приют, за да бъде терапевтично животно за пациентите на хосписа. Обикновено Оскар се държал настрани, но това се променяло, когато състоянието на някой пациент се влошавало. Сякаш предчувствайки наближаващия край, той отивал в стаята на умиращия и се сгушвал на леглото му. През тези часове човекът като на изповед разказвал на животното за живота си.
По данни на лекарите в центъра котаракът бил изпратил по този начин повече от 100 души. Сега медиците възприемат присъствието на Оскар в болничната стая като знак за приближаващата смърт. Според наблюденията им тя настъпва няколко дни след като е влязъл в стаята.
Особено силно се заинтересувал от Оскар лекарят гериатър Дейвид Доса. Той дълго наблюдавал животното и дори провеждал експерименти. Например веднъж настанил котарака на леглото на възрастен пациент, който, както му се струвало, можел всеки момент да умре. Оскар по никакъв начин не искал да остане и през цялото време се опитвал да избяга. Щом успял, отишъл в стаята на друг пациент, който починал след два часа.
През 2007 г. Доса публикувал статия за Оскар в научното списание The New England Journal Of Medicine, която привлякла вниманието на учените от цял свят. През февруари 2010 г. излязла книгата му „Визитации с Оскар: невероятната дарба на обикновения котарак”. Въпреки заглавието на книгата лекарят твърди, че не вярва животното да има паранормални способности и смята, че поведението на Оскар може да бъда обяснено рационално.
Според една от хипотезите, на финалните стадии на сериозните заболявания организмът на човека отделя определени вещества, чиято миризма котките и кучетата долавят с обонянието си. Същото се отнася и за рязката промяна на нивото на захарта в кръвта на човек, страдащ от диабет, и други нарушения във функционирането на организма, водещи до смърт.
Разказваме ви тази история с призив за участие в дарителската програма на Зоологическата градина. Тя обхваща така наречените големи котки – тигри, лъвове, ягуари, персийски леопарди и барсове, от които можете да си осиновите някой красив и уникален звяр, за чието изхранване и добри условия на живот редовно да дарявате някаква определена сума.
