През 2022 г. в научното списание Affective Science бяха публикувани резултатите от мащабно изследване, проведено от нидерландски учени от университетите в Лайден и Утрехт.
Те установили, че животните са способни да изпитват емоции. След като ви разказахме за враната – отмъстител, сега е ред да ви представим резултатите от проучването, свързано с косатките.
Емпатичните косатки
През 2018 г. в интернет пространството се прослави косатката от САЩ, наречена Талекуа, известна също като J35, която 17 дни носила на главата си умрялото си от глад малко. Основателят на центъра за изучаване на делфините, косатките и китовете Кен Бълкомб нарекъл пътешествието на Талекуа „печална обиколка” и отбелязал, че никога дотогава не бил наблюдавал подобно поведение у животните.
По данни на учените няколко часа след смъртта на малкото те наблюдавали плашеща и същевременно тържествена картина. J35 и още шест женски косатки застанали плътно една до друга в кръг, на входа в залива, така, че върху средата му падала лунната светлина.
Косатките се движели едновременно със светлината така, сякаш изпълнявали погребален ритуал.
След като преплувала с тялото на малкото хиляда и петстотин километра, Талекуа го оставила, когато то започнало да се разлага. През 2020 г. косатката родила здраво малко, което сега учените внимателно наблюдават.
По данни на италианската биоложка Мелиса Редженте косатките скърбят за починалите си съплеменници. През 2016 г. тя става съавтор на изследване, посветено на поведението на млекоптаещите, преживели смърт на съплеменник.
За целта на изследването Редженте и колегите ѝ събрали отчети, предимно непубликувани, за поведението на скърбящи морски млекопитаещи от седем различни вида, включително косатки.
В резултат на изучаването на материалите сред биолозите възникнали спорове дали животните изпитват емоции. Те установили, че всички изследвани видове от гигантския кашалот да миниатюрния делфин дълго време отказвали да се разделят с умрелите си роднини.
„Видяхме, че това поведение е повсеместно разпространено” – отбелязва Редженте. Биолозите дават пример със случай, подобен на този с Талекуа, когато през 2010 г. недалече от острова Сан Хуан с САЩ учените забелязали женската косатка L72, която носела в уста мъртвото си малко. Опитвала се да го крепи на повърхността.
„Майката косатка и потомството ѝ могат да прекарат целия си живот заедно. Когато един от роднините умира, животните изпитват същите емоции, които изпитваме ние при смъртта на любим човек” – смята един от авторите на изследването Робин Биард.
Според Лори Марино, невробиоложка от Атланта, САЩ, косатките имат най-развития в света островен лоб (инсула), който отговаря за формирането на съзнанието, а също така играе роля в образуването на емоциите и поддържането на хомеостазата.
Марино е убедена, че косатките притежават самосъзнание, способни са да изпитват състрадание и могат да изграждат здрави семейни връзки.
Тези животни живеят в стада, в които цари матриархат, всички индивиди са много привързани един към друг, а младите и здравите се грижат за старите и болните. До този извод тя стигнала благодарение на изследването на главния мозък на млекопитаещите. „Много учени и дресьори отдавна наблюдават сложни емоции у косатките, те също изпитват силна емпатия една към друга и към хората” – пояснява тя.
Разказваме ви тази история с призив за щедрост – Софийската зоологическа градина има специална дарителска програма за осиновяване на животни. Сред животните, на които можете да помогнете, като всеки месец подкрепяте зоологическата градина с дарението си, има 45 вида риби от сладководните басейни на Африка, Южна Америка и Азия. Има и един морски аквариум.
