Март неслучайно е наричан женският месец – освен, че има няколко официални празника, посветени на нежния пол, неговите постоянни метеорологични промени също идеално описват богатството на женските чувства, мисли и характер. По този повод ще ви представим шест вечни писателки, които не само промениха завинаги света на литературата, но и този на киното, на които бяха посветени следните биографични филми.
1. „Колет“ (2018)
След като изигра през 2005-а Елизабет Бенет, главната героиня от романа на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“, Кийра Найтли за пореден път се превъплъщава в силен женски персонаж – прочутата френска писателка от края на XIX и началото на XX в. Сидони-Габриел Колет. Британската актриса се справя блестящо в едноименната биография на режисьора Уаш Уестмореланд, която разказва за бурния живот на френската авторка, чиято слава се простира извън границите на Европа. Впрочем Уили, творческият псевдоним на Колет, е била не само член на журито по връчването на престижната литературна награда „Гонкур“ и номинирана за Нобелова награда за литература, но е и втората французойка в историята, която е била погребана с държавни почести.
2. „Саган“ (2008)
Франсоаз Коарез е родена на 21 юни 1935 г. в Кажар, Франция, в заможно семейство. След смъртта на най-малкия ѝ брат Морис, нещата в дома се променят, тъй като Франсоаз расте доста разглезена от родителите си, брат си и сестра си. Въпреки че е слаба ученичка, тя чете безброй много книги, което компенсира академичните ѝ неуспехи. Така младата писателка се прочува през 1954 г. с първия си роман „Добър ден, тъга“, който написва за 6 седмици под името Франсоаз Саган докато следва в Сорбоната. Псевдонимът ѝ е вдъхновен от героинята на Марсел Пруст от романа „По следите на изгубеното време“. Освен, че филмът на Даян Кюрис разказва увлекателно за личния и творческия живот на авторката, приликата между писателката и актрисата Силви Тестю също е впечатляваща.
3. „Часовете“ (2002)
Историята на три жени от различни поколения и исторически времена, чийто живот е свързан с романа на Вирджиния Улф – „Мисис Далауей“. В емоционалната лената на Стивън Долдри действието се развива в рамките на един ден, но в съответния исторически период. Никол Кидман изпълнява ролята на британската писателка, която се бори с настъпващата си лудост докато пише „Мисис Далауей“, Джулиан Мур „влиза“ под кожата на американска домакиня от 50-те години, която чете романа, а Мерил Стрийп е американка от 2000-та, която се грижи за своя умиращ от СПИН приятел, чиято майка е споменатата американска домакиня. Впрочем, благодарение на филма, Никол Кидман печели Оскар за най-добра женска роля.
4. „Мери Шели“ (2018)
Известната режисьорка от Саудитска Арабия Хайфа ал-Мансур и американската актриса Ел Фанинг в ролята на Мери Уолстонкрафт Шели се справят идеално, разказвайки как е написан най-известният роман на писателката -„Франкенщайн или новият Прометей“, през 1818 г., в Женева. Англичанката Мери Шели е родена в ерудирано семейство и е сред най-известните авангардистки и феминистки от нейната епоха. Освен, че е автор на множество други литературни произведения, Мери Шели редактира и насърчава работата на съпруга си – романтичния поет и философ Пърси Биш Шели.
5. „Да бъдеш Джейн“ (2007)
Джейн Остин е сред най-често срещаните имена, когато става дума за британска литература, а героите ѝ Елизабет Бенет, Фицуилям Дарси, Ема Удхаус и Елинор Дашууд са обожавани от мнозина и в наши дни. Да, произведенията ѝ се екранизират, но малцина се заемат да визуализират животът ѝ – такъв, какъвто е бил. Поради тази причина излиза филмът на Джулиън Джаролд с участието на холивудската звезда Ан Хатауей в ролята на Джейн Остин, който разказва за премеждията в нейното семейство, за първите ѝ любовни трепети и проблемите на английското общество през XIX век.
6. „Сестрите Бронте“ (1979)
Творчеството на сестрите Бронте също е класика в жанра, когато става дума за викторианска литература. И трите остават известни в историята с романите си – Шарлот с „Джейн Еър“, Емили с „Брулени хълмове“ и Ан с „Агнес Грей“. Визуалният биографичен разказ на френския режисьор Андре Тешине дебютира по време на кинофестивала в Кан през 1979 г. и показва, доколкото е възможно, какъв е бил творческият и личен живот на Шарлот (Мари-Франс Пизие), Ан (Изабел Юпер) и Емили Бронте (Изабел Аджани).
