В началото на януари „Медисън Скуеър Гардън“ се превърна в „най-известната арена в света“ – на бикове и смели ездачи. Това не бе първото родео с бикове, но конкуренцията бе брутална – кой най-добре може да язди бикове тежащи около 1 600 кг, специално обучени да ритат много по-страховито от средностатистическия техен представител.
Публиката носеше каубойски шапки, които размахваше във възторг или сваляше почтително по време на молитвата преди започването на всяко едно състезание. Основен спонсор на събитието бе Американската служба за граничен патрул. А общият дух, царящ и на арената, и сред публиката, най-лесно можеше да се опише с въпроса „Кой е най-страшният мачо?“
И в такъв момент, дивят се журналистите от „Вог“, виждаш Наджия Найт. Тя няма и 1.50 м и тежи не повече от 40 килограма. Но е потомка на индианците от племената на паютите и кламат и веднага й личи. Иначе живее в селцето Арлингтън, щата Орегон. Сега участва в четвъртия сезон от състезанието „Мини ездачи на бикове“ за деца на възраст от 8 до 13 години. Ако я попитате дали не я е страх от биковете, които в нейната категория са все пак по-леки, с по-къси крака, но далеч не симпатични теленца – тя ще ви отговори: „Думата „страх“ не е част от моя речник“.
„Започнах да яздя овце, когато бях на три. Баща ми яздеше бикове, а аз исках да съм като него. Нямаше избор – сложи ме на гърба на една овца. На девет години вече минах на бикове“, разказва Наджия.
А след това разкрива тайната на успешното родео: дръжте краката стиснати, гърдите – изпъчени, раменете назад. Ако бикът се завърти наляво, отпуснете малко плетеното въже.
Но дори и да сме най-добре подготвени, изненади никога не липсват. Самата Наджия има белег над дясното око.
„Това е от състезанието в Луизиана – в шлема ми влезе пръст, а на сутринта не можех да си отворя окото – толкова беше подуто. Но още на следващия ден участвах в родео.
Когато не яздя, тренирам всеки ден – ръце, крака, торс, седалищни и коремни мускули. Ако не се занимавах професионално с този спорт, вероятно щях да тренирам баскетбол, волейбол или хип-хоп. Гримове и подобни неща не ме интересуват“, казва тя.
И как ще я интересуват, като на последния кръг от родеото спечели и се върна с широка усмивка вкъщи.
Изпълнителният директор на Професионални ездачи на бикове – една от двете организации, провеждащи състезания с бикове, хвали Наджия, че по нищо не се отличава от състезателите, с които е работил досега. И спонсорите смятат същото. Наджия вече получи тяхното одобрение – тя е първият човек от „Мини ездачи на бикове“, с когото сключват договор.
Така компанията за ботуши Ariat я поставя редом до световни шампиони от състезанията, организирани от Професионални ездачи на бикове. Такива имена като Купър Дейвис и Джес Локууд, Кийшон Уайтхорс и Езекил Мичъл.
Езекил Мичъл е афроамериканец, а такива състезатели по-рядко се срещат, тъй като корените на родеото идват от Мексико и Тексас. Там обяздването на бикове се заражда като форма на усъвършенстване на животновъдите. Днес родеото е повече от спорт – върви със създаване на по-модерна екипировката, а не както стандартната досега – характерните дънки Wranglers, бели колосани ризи и черни предпазни елечета, натежаващи от рекламите на спонсорите.
