Знаменитият френски актьор ни напусна на 88-годишна възраст на 6-и септември, в понеделник. Затова нека си припомним накратко за бележития му живот:
Франция и целият свят дълбоко скърбят за даровитото „лошо момче“ на френското кино. Мишел Годест, адвокатът на звездата, който съобщи тъжната новина в понеделник, обясни: „От доста време насам се чувстваше много изморен. Отиде си спокойно в дома си в парижкия 6-и арондисман (район)“.
Ранни години
Ражда се на 9-и април 1933 г. в Ньой сюр Сен, северозападен квартал на Париж, в семейството на Пол Белмондо, френски скулптор от италиански произход, и Маделин Рено-Ришар, френска художничка. Има по-голям брат Ален Белмондо, който е известен театрален и филмов продуцент.
Още от много малък на Жан-Пол не му се отдават уроците и затова активно се занимава с футбол и бокс, участвайки в улични боеве. Въпреки това голямата му мечта е да стане актьор. През 1956-а, след дълги години учене, няколко скъсвания на изпити и безброй ядове, най-накрая успява да сбъдне мечтата си: Белмондо успява да завърши Националната консерватория за драматично изкуство в Париж.
Личен живот
На сексапилния французин му се носи славата на мачо и Казанова. Но от многобройните си и мимолетни връзки е наистина близък само с няколко дами. Това са Урсула Андрес (1965–1972), Лаура Антонели (1972–1980), Карлос Сото Майор (1980–1987) и Барбара Гондолфи (2008-2012), които са негови партньори за по-дълго време, но Жан-Пол сключва брак само два пъти. От 1952-а до 1968-а е женен за Елоди Константин, а от 2002-а до 2008-а за Нати Тардивел. Раждат му се четири деца: Пол Белмондо, Патрисия Белмондо и Флоранс Белмондо са от първия му брак, а Стела Белмондо – от втория. Близък приятел е с Ален Делон.
Кариера
Бебел (най-известният прякор на актьора) играе активно от 1957 г. до 2015 година. Снимал се е в над 30 заглавия, сред които се открояват „Тримата мускетари“ (1959), „Доктор Попол“ (1972), „Асът на асовете“ (1982) и „Сто и една нощи“ (1995).
Носител е на няколко отличия и награди като „Златна палма“, БАФТА, „Сезар“ и „Златен лъв“. А сега е носител на най-голямото – ще живее в сърцата на верните си фенове, каквито има дори и в България, и ще се усмихва някъде горе – при другите велики имена от света на седмото изкуство – намигайки ни, с цигара в ръка.
